Преглед на кода на Байо Баев

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]
{| align=right 
|-
|  {{Свод}}
|-
| {{Личности | 17 ноември 1902, колиби Брънеците, Габровско | 29 юни 1970, София | лекар хирург, общественик }}
|-
|  {{Банери}}
|}

Байо Баев е професор в Катедрата по болнична хирургия при Висшия медицински институт в София. Проучва клиниката и диагностиката на рака.

== Биография преди 1944 г. ==

Байо Стойнов Баев (17 ноември 1902, колиби Брънеците, Габровско — 29 юни 1970, София) — български лекар хирург, общественик. Завършва [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия]] (1922). Като ученик става член на Комунистическия младежки съюз, а през 1925 — на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Завършва медицина в София (1931). Като лекар в с. Садовец, Луковитско, развива просветна дейност в местното читалище и в масовите организации. През 1937 е уволнен, през 1938 се установява в София. Понеже не го приемат на държавна работа, постъпва като „доброволен лекар“ (без заплата) на специализация в Майчин дом, а от 1941 — в Първа университетска хирургическа клиника. Включва се в работата на Българската работническа партия. Секретар е на Софийския клон на Българския лекарски съюз (1939—1944), участва в антифашистката съпротива и в Отечествената война на България (1944—1945). През периода 1925—1944 е преследван, арестуван, обвиняван по Закона за защита на държавата, интерниран. <br />

== Биография след 1944 г. ==

След войната е старши лекар в болницата „Червен кръст“, главен асистент (1949—1954), доцент и професор (от 1962) в Катедрата по болнична хирургия при Висшия медицински институт в София. Проучва клиниката и диагностиката на рака. Автор или съавтор на повече от 70 научни труда, включително на две ръководства по хирургия и две монографии. <br />

Орден „Кирил и Методий“ I степен и други отличия.

== Източници ==


Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 52<br />
Огнище на духовната мощ на българите. Съставители Койчо Митев и Иван Савеков. С., 1972, с. 273—278.