Преглед на кода на Библиотека на странните ученици

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] 
{| align=right
|-
|  {{Свод}}
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Ученическо дружество в Габрово, създадено през учебната 1872/73 г. в Габровското Априлово училище, просъществувало до май 1876 г.''' 

== Създаване на дружеството ==

Създадено е в Класното училище през 1872/1873 учебна година, когато „се появява някаква разпра в учен. д-во между членовете — вънкашни ученици и членовете габровчета“ (Цончев II, с. 515). Външните ученици напускат Ученическото дружество и създават свое, наречено Библиотеката на странните ученици по съвет на учителите, които не успяват да помирят двете групи. Новото дружество си избира настоятелство, изработва устав и наема помещение. Печатът му е елипсовиден, с изображение на разтворена книга с девиз над нея: „Чети, брате, чети!“, а околовръст е изписано името на дружеството. Дейността му е културно-просветна и обществена. На общи събрания се изнасят сказки и реферати и се разисква по застъпените в тях въпроси, което разширява познанията на учениците и ги стимулира да изказват свои мнения, да дискутират. За това свидетелства например Б. Боев в своите „Спомени от ученичеството ми в Априловската гимназия, 1873—76 г. г.“: „Фактът, че в ученическото дружество ставаха прения на теми като „Полза или вреда са донесли гърците на българите от идването им на Балканския полуостров и до днес“, показва, че стремежът поне към научни схващания заминава гимназиалния уровен и преминава към университетски научни похвати. И пак, не е важно дали се е отговаряло правилно или не на въпроса, важното е, че задачите на научните разисквания излизат из рамките на наученото в класа. Това ще стане още по-ясно, като прибавя, че тогавашните ученици от V—VI класове [...] четяха на руски Александра Хумболта например. А такива като Димитър Коцев (Д. Коцов — б. м., П.К.) (а той не бе единица) бяха редовни сътрудници на тогавашните списания, например на ония на Блъскова“ (Юб. сб. 50, с. 73). Т Васильов отбелязва: „Новото дружество развиваше плодотворна дейност. То надмина старото [...] Всеки празник ставаха общи събрания, в които се държаха сказки и се правеха разисквания по въпроси, отпорано зададени“ (Цит. съч., с. 22—23).<br />
== Библиотека на дружеството ==

Дружеството създава своя богата за тогавашното време библиотека — членовете му са предимно от заможни семейства и отделят средства за купуване на книги, изписват се съчинения на руски и европейски учени и писатели. Фондът й съдържа учебна литература (на български и руски език) по всички учебни предмети, христоматии, граматики, търговски ръководства, речници, енциклопедии, съчинения на Александър Хумболт, Джон Дрипър, Ю. И. Венелин, Д. И. Иловайски и др., художествени творби от Омир, А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, Готхолд Ефраим Лесинг, Фридрих Шилер и др., български преводи от чуждестранни автори, произведения от българската възрожденска литература (от Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Васил Друмев, Бачо Киро Петров, Стефан Захариев, Сава Доброплодни, Иван Богоров, Добри Войников и др., сборниците с народни песни от Димитър и Константин Миладинови и от Васил Чолаков), български периодични издания. През 1874 библиотеката има 235 книги, през март 1876 — 459, през юли 1876 — около 500. В дописка от Габрово във в. „Източно време“ от 14 декември 1874 се съобщава, че Библиотеката на странните ученици „брои около 100 члена, между които се намират доста събудени и развити момци“, на събранията „се казват по две-три сказки от учениците“, че за кратко време са набавени „около 400 екземпляра книги — български и руски от разно съдържание и всички български вестници и периодически издания“.

== Театрална дейност ==

Дружеството развива и театрална дейност — през 1873/1874 и 1874/1875 учебна година представя в ученическия пансион безплатно пиесите „Възцаряванието на Крума Страшний“ и „Велислава“ от Добри Войников, „Велизарий“ от Тодор Шишков (по Х. К. Х. Траудцен) и някои комедии на Тодор Станчев; публиката е по-малко и подбрана, тъй като турската власт ограничава представянето на пиеси с патриотични и революционни тенденции.

== История на дружеството през 1875 до прекратяване на дейността му през 1876 г. ==

През 1875 Библиотеката на странните ученици отправя чрез печата призив за обединяване на българските ученически дружества в страната и вън от нея (Век, № 50, 13 декември 1875). Основните предложения в него са: всички дружества „да работят задружно за нравственото и умствено усъвършенствувание на членовете си“; връзката между тях да се осъществява чрез издаването на общ печатен орган с чисто педагогическо съдържание, тъй като „в кръга на педагогията спадат сичките други науки като спомагателни за възпитанието“; всяко дружество „да обнародва в органа на дружеството изложение за годишния вървеж на дружествените си работи“; всяко дружество да внася в началото на всяка година от годишните си приходи за издръжка на изданието. Обръщението завършва с думите: „Ако се съгласите, то нека си подадем по-скоро братска ръка и с общи сили да домислим по-обстоятелствено върху начина и целта на обединението на дружествата“. От името на настоятелството призивът е подписан от писаря Д. Димитров (Д. Мишев — б. м., П.К.), който вероятно е съчинил текста. При по-благоприятни исторически условия починът би могъл да се осъществи, тъй като, от една страна, Библиотеката на странните ученици работи много енергично, а от друга, ученическите дружества по това време имат сходни задачи и дейност — Димитър Благоев например свидетелства, че една от целите на дружеството, което било основано в Българското училище в Цариград (около 1873) била „самообразование и развитие“, а наред с това учениците горещо възприели „идеята за национална общност и национално освобождение“ (Кратки бележки из моя живот. С., 1977, с. 27). „Поканата ни — пише Васильов — надали е стигнала всъду поради неуредената тогавашна поща и размирните времена, що скоро настъпиха. До април 1876 се получиха отговори само от бълг. ученишки дружества в Пловдив и Цариград (Роберт колеж), те приемаха с радост нашето предложение и даже предлагаха да се свика през ваканцията събор на ученишките дружества. Как щеше да се развие по-нататък нашата идея — дали проектът щеше да се реализира, или щеше да си остане една хубава неосъществена младежка мечта — това няма голямо значение. Факт неоспорим е, че тогавашната ученишка младеж беше въодушевена от силно патриотическо чувство и, при всички несгоди, здраво се учеше и усилено работеше“ (Юб. сб. 50, с. 23).<br />

Последното общо събрание на Библиотеката на странните ученици (в края на май 1876) решава „целият имот на дружеството, състоящ се от библиотеката, 1574 гроша, да се предаде на училищното настоятелство, за да го пази 2—3 години и да го предаде на дружеството, ако се възстанови, в противен случай да го изпрати на българското дружество в Браила“ (става дума за БКД — б. м., П.К.) (Каролев 1926, с. 262). Решението е изпълнено от Т. Васильов, председател на дружеството; другите членове на последното му ръководство са Стоян Сивков от Нова Загора (подпредседател), Т. Теодоров от Елена (секретар), Димитър Бръчков от Свищов (касиер), М. Савов от Хасково (библиотекар) и Д. Вълнаров от Сливен, Д. Помаков от Берковица, Иван Христов — съветници. Цялостната дейност на Библиотеката на странните ученици дава основание на Р. Каролев да нарече дружеството „едно от най-важните културни ученически учреждения в онова време в България“ (Каролев 1926, с. 263) и да определи работата му като „похвална“.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 64-66<br />

К а р о л е в, Р. М. Материали за изучване на учебното дело в България. Кн. V. История на Габровското училище. С., 1926, с. 261—264; В а с и л ь о в, Т. Априловската гимназия преди 50 години (Лични спомени). — В: Юб. сб. 50, с. 22—23; Ж е ч е в, Н. Ученическото дружество в Габрово през Възраждането. — В: Светилник, с. 93—95, 97.