Преглед на кода на Георги Бочаров

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] 
{| align=right
|-
|  {{Свод}}
|-
| [[Файл:georgi-bocharov.jpg|frame|Георги Бочаров. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Личности | около 1855, Габрово | 16 януари 1903, Габрово | командир на една от двете групи на Дюстабановата чета през 1876 г., опълченец, кмет на Габрово след Освобождението }}
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Георги Бочаров е командир на една от двете групи на Дюстабановата чета през май 1876 г., опълченец в Руско-турската освободителна война, кмет на Габрово (1899-1902).'''

== Революционер и опълченец ==

Георги Попдимитров Бочаров (около 1855, Габрово — 16 януари 1903, Габрово) — български революционер и общественик. Учи в ГУ, а през 1873—1875 — бояджийство в Прага. Участва в обществените прояви на габровската младеж. През 1870 изпълнява ролята на Михалаки в пиесата „Михалаки чорбаджи“ — едно от първите театрални представления в Габрово, изнесено от членове на Ученическото дружество и на читалището. Присъединява се към габровците, привлечени към националноосвободителното движение от Васил Левски (вероятно през 1870). В началото на 1876 габровските революционери го изпращат в Румъния, за да се свърже с „главния централен комитет и да вземе инструкции за действие“ (Гъбенски 2003, с. 150). Бочаров пътува за Гюргево, среща се със Ст. Стамболов и заедно с него отива в Букурещ, където участва в комитетски събрания в къщата на Димитър Ценович (присъствал и Христо Ботев), след това през Плоещ, Браила и Галац отива до Болград и се свързва с Филип Тотьо, който бил искан за войвода в I революционен окръг. С него пътува до Браила; оттам на 29 февруари се връща в Габрово. При обявяването на Априлското въстание в Габрово (1 май 1876) се включва в четата на Ц. Дюстабанов — писар и член на щаба, оглавява едно от двете отделения, на които войводата я разделя на 3 май, участва в сраженията й, помага на Дюстабанов след раняването му и се придвижва с него до с. Бойновци, Габровско. Успява да се укрие и да емигрира в Румъния. Опълченец в Руско-турската освободителна война (1877—1878). 

== Общественик и кмет след Освобождението ==

След Освобождението (1878) е общественик в Габрово, кмет на града (1899—1902). Автор на „Записки на Георги Бочаров за дейността на Габровската чета“ (Изв. Държ. архиви, 31, 1976), които са ценен исторически извор.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 81<br />

П е т р о в, Ц. Документи от фонда на Георги Бочаров по въпроси на стопанския, културния и политическия живот преди Освобождението. — Изв. Държ. архиви, 24, 1972, с. 167—196. Ж е ч е в, Н. Записки на Г. Бочаров за дейността на Габровската чета 1876. — Пак там, 31. 1976.