Преглед на кода на Иван Андрейчин

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] 
{| align=right 
|-
|  {{Свод}}
|-
| {{Личности | 1 март 1872, с. Велчевци, днес квартал на Габрово | 15 февруари 1934, София | писател и литературен редактор }}
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Иван Андрейчин издава първото типично символистично българско списание — „Из нов път“ (1907—1910). Участва в редактирането на сп. „Мисъл“ на Кръстьо Кръстев.'''

== Биография ==

Иван Стоянов Андрейчин (1 март 1872, с. Велчевци, днес към Габрово — 15 февруари 1934, София) — български писател. Завършва Априловската гимназия (1890). Като ученик постига добро овладяване на руски и френски език и публикува преводи (социална поезия) в сп. „Библиотека „Св. Климент“ и сп. „Искра“ (Шумен). Учител във Враца (1895—1898) и София (1898—1927). До войните (1912—1918) почти всяка година пребивава по няколко месеца във Франция, където посещава лекции по литература. През 1913 е избран за председател на новоучредения Съюз на българските писатели. От 1915 до 1919 живее в Швейцария. Включва се в международната организация на прогресивните западноевропейски писатели „Кларте“, основана от Анри Барбюс (1919). Тежки жизнени обстоятелства го подтикват към самоубийство.

== Литературна дейност ==

Първите книги на Андрейчин са посветени на социална проблематика — стихосбирките „Навеяни мисли“ (1896; инкриминирана от Прокуратурата) и „Любов и мъка“ (1898), сборникът с разкази „Първа стъпка“ (1898). По-късно еволюира към символизма и създава предимно интимна лирика; пише и импресии, драматически етюди, литературнокритически, литературнотеоретични и театрални статии и бележки и др.: „Песни“ (1903), „Книгата и животът“ (1903), „Мълчанието на нощта“ (1905), „Книга за любовта и за жената“ (1910), „Книга за театъра“ (1910), „Книга за любимата“ (1914, 3 изд. 1919), “Градина на милувките” (1919), “Целувка” (1919) и др. Трайно значение за развитието на българската литература има работата на Андрейчин като популяризатор на френския модернизъм, редактор и преводач. Той издава първото типично символистично българско списание — „Из нов път“ (1907—1910), в което помества едни от първите манифести на българския символизъм и обосновава необходимостта нашата литература да се „отвори“ за модерните западни влияния и нуждата от преводи като част от националната култура. Такава е насоката и на другото му списание — „Бисери“ (1911—1914, с прекъсване). Участва в редактирането на сп. „Мисъл“ на Кръстьо Кръстев и на други литературни издания. Плод на внушителната му преводаческа и съставителска работа са сборници и антологии, добили широка известност: „Из чуждата книжнина“ (1898), „Вечеринки и утра“ (1—4, 1903—1911; 1—2, 1930—1931), „Цветя от всички полета“ (1910), „Любов и страдание“ (1926), „Любовта пряко времената“ (1926), „Театър за малките“ (1931). Превежда отделни творби от А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, М. Метерлинк, О. Марден, Дж. Лондон, Х. Кр. Андерсен, Ч. Дикенз, М. Рид и др.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 26<br />

Кръстев, д-р Кр. Ив. Ст. Андрейчин. — Мисъл, 1898, № 7; Гендов, Ст. Ив. Ст. Андрейчин. Живот и творчество (1871—1934). — Ново време, № 782, 29 януари 1934; Ланков, Н. и Ив. Богданов. Ив. Ст. Андрейчин (1872—1934). — Лит. фронт, № 6, 12 февруари 1959.