Преглед на кода на Иван Бакалоглу

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]]
{| align=right 
|-
|  {{Свод}}
|-
| {{Личности | ХIХ в., Габрово | неизв. | български търговец и общественик в Букурещ, дарител на Габровското Априлово училище }}
|-
|  {{Банери}}
|}

== Биография ==

Иван Добрев Бакалоглу (Иван Хаджидобрев Хаджибакалоглу) (ХIХ в., Габрово — неизв.) — български търговец и общественик в Букурещ, дарител. Доставчик на храни за войската (питар). Утвърждава се като един от дейците на българската емиграция. Съосновател на Епитропията, създадена неофициално (1853) от заможни букурещки българи с цел да подкрепя Русия в Кримската война (1853—1856). Като член на ръководството й заедно с Хр. Мустаков, Христо Георгиев и В. Берон се грижи за събиране и въоръжаване на българи доброволци и представя българите пред руското военно командване в Румъния. Участва и в ръководството на официално учредената организация (9 март 1854), назована Средоточно българско попечителство, която създава доброволчески корпус от около 4000 души и събира значителни материални средства. На 12 януари 1862 Попечителството формално се преустройва в благотворително дружество, наречено Добродетелна дружина (Бакалоглу е член и на неговата управа), което продължава дейността си за постигане на политическа независимост на българския народ в неговите етнически граници — „областите България, Тракия и Македония“. През 50-те години на ХIХ в. Бакалоглу е представител на търговците в Търговския съд в Букурещ.<br />

== Бакалоглу - дарител на Габровското училище ==

Бакалоглу е от габровците, към които [[Васил Априлов]] и [[Николай Ст. Палаузов]] се обръщат с молба за подкрепа, след като замислят основаването на Габровското училище. На 16 август 1833 те пишат до Габровската община, че преди време съобщили на своите „съотечественици“ „братия Мустакови и Хаджи Бакалоглу и Неделкович“ за идеята си и от отговора им научили „с голяма радост“, че „и те имали това намерение, тая грижа и тая мисъл“ (с. 232). Ив. Селимински поздравява Априлов (1835) за „пълното му с благородство и родолюбие писмо“ от 1833 до Бакалоглу, което било четено и препрочитано сред българите в Румъния. В писмо до Ю. И. Венелин от 10 декември 1837 Априлов свидетелства: „В 1832 година, като решихме да го основем, помолихме нашите съотечественици в Букурещ г. г. Мустакови и Бакалоглу да присъединят своите усилия [...] В отговор на нашето писмо г. г. Мустакови и Бакалоглу ни писаха, че са готови с всички сили да подпомогнат това учреждение и че имат намерение след делбата с роднините си да подарят недвижимия си имот, находящ се в Габрово, на училището (което досега не е направено)“ (с. 246). Същият факт е отбелязан в Денница (1841) — Априлов посочва, че братя Мустакови и Бакалоглу са били „по-усърдни в богоугодното дело“ и са обявили намеренията си в отговора си от 28 септември 1833 (с. 42), и изразява надеждата, че „тези дарения ще бъдат направени или в самото Габрово, или в Букурещ“ (с. 102). (В Габровското училище, 1866, с. 4, относно обещаните от Бакалоглу имоти Петко Р. Славейков е по-склонен да приеме, че „нищо не ще се дочака и оттам“. Повече сведения по този въпрос не са известни.) Априлов споменава за връзка с Бакалоглу и в Допълнение (1842): „Братя Мустакови и Бакалоглу пишат: „През деветмесечното си пребиваване в Букурещ отец Неофит преведе взаимноучителните таблици и съчини граматиката и всичко бе изпратено с Христофор Костович в Сърбия, за да се отпечата“ (с. 164). <br />

Бакалоглу е един от букурещките директори (попечители) на Габровското училище — „за малко време“ (според П. Р. Славейков), и полага грижи за снабдяването му с учебници, за назначаване на учители и за издръжката му. Подпомага материално училищата в Русе. Априлов и Палаузов оценяват високо работата му — в писмо до габровските училищни епитропи от 1837 те наричат Мустакови и Бакалоглу „любородни старатели на школата“ (с. 252). През 1864 Бакалоглу завещава на Габровското училище 15 000 леи, с чиито лихви български младежи да учат в чужбина, след което да станат учители в родината си. В писмо до Христо Георгиев от 1864 Васил Д. Стоянов, тогава студент в Пражкия университет, благодари за помощта, която получавал от някои букурещки българи (включително и от Бакалоглу). Това правело силно впечатление на чешката културна общественост. „Мнозина от тукашните по-първи и прочути словени — пише Стоянов — пожелали са да имат портретът ваш, на г. д-р Атанасовича, на г. Бакалоглу и на други по-отлични българи“ (Цит. по: Ж е ч е в, Н. Букурещ — културно средище на българите през Възраждането. С., 1991, с. 231). Още през 1846 Бакалоглу е в групата букурещки българи, които обсъждат с руския духовник и общественик Порфирий Успенски отпускането на руски стипендии за учение на българи в Русия.<br />
== Друга обществена и благотворителна дейност ==

Бакалоглу развива и друга обществена и благотворителна дейност. Той подкрепя издаването на български книги — записва 10 екземпляра от „Аритметика или наука числителна“ (1833) от Христаки Павлович, на него е посветена книгата „Кратко начертание на всеобщата история“ (1836, превод от руски език на Анастас Кипиловски на историята на Иван Кайданов), подарява книги на Габровското училище и на други български училища. През 1837 от името на група инициатори подава молба до Държавния секретариат в Букурещ за разрешение да се открие българска печатница в града. Българският художник Николай Павлович му изпраща (1860) свои литографии от цикъла „Райна княгиня“ с молба да бъдат пласирани между тамошните „родолюбиви българи и желатели на българското просвещение и нап-редвание“. От една запазена сметка се вижда, че в Букурещ са продадени 40 картини (Бакалоглу закупува две). Към тях е проявяван интерес и в българските земи — с писмо от 21 октомври 1861 Рашко Ил. Блъсков моли Хр. Георгиев и Бакалоглу да го снабдят с „двете кадри“, посветени на Райна княгиня, с които да се украси Шуменското читалище и да се зарадват шуменските младежи. През 1861 Бакалоглу е един от 44-мата души, внесли средства за първото българско читалище в Букурещ. Като изпълнител на завещанието на Иван Недялкович редовно изпраща в Казанлък доходите от недвижимите му имоти в Букурещ, оставени в полза на казанлъшките училища. През юни 1864 заедно с други българи Бакалоглу прави усилие да се създаде акционерно дружество, което да събира средства за издаване на в. „Бъдущност“ на Георги Раковски. През март 1865 подписва молбата от 81 букурещки българи до митрополит Нифон за създаване на самостоятелна българска църква в Букурещ, като се използва сградата на румънската църква „Ръзванолуй“. Известните досега факти (вероятно има и други) показват, че Бакалоглу е един от дейните букурещки габровци, ревнители на българската просвета и култура.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 52-54