Admin: Нова страница: „Категория:ГабровоКатегория:ВъзражданеКатегория:Личности от Възраждането {| align=right |- | {{Банери}} |} '''Антон Андреев Иванов – Габровчето (ок. 1849 г., с. Колишовци, Габровско -28 февруари 1912 г., Варна) – участник в националноосвободителните борби на бълг...“

2023-01-18T08:35:47Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането {| align=right |- | {{Банери}} |} '''Антон Андреев Иванов – Габровчето (ок. 1849 г., с. Колишовци, Габровско -28 февруари 1912 г., Варна) – участник в националноосвободителните борби на бълг...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]][[Категория:Възраждане]][[Категория:Личности от Възраждането]]
{| align=right
|-
| {{Банери}}
|}

'''Антон Андреев Иванов – Габровчето (ок. 1849 г., с. Колишовци, Габровско -28 февруари 1912 г., Варна) – участник в националноосвободителните борби на българите, Ботев четник.'''

== Участие в Ботевата чета ==

Неизвестно кога емигрира в Румъния и се озовава в Браила. Качва се на парахода “Радецки” от Гюргево. Името му фигурира във всички известни досега списъци на Ботевата чета. В бележките от личното тефтерче на Хр. Ботев е вписан като Габровчето. Участва в няколко сражения на четата – на 17 май 1876 г. при селата Бутан и Борован, Врачанско; на 18 май – в местността Милин камък; на 20 май – в м. Челопече. След гибелта на войводата и разпръскване на четата е в групата на военния командир - габровецът Никола Войновски. В продължение на няколко дни се скита из Балкана. На 17 юни е заловен край Етрополе и отпратен за София заедно с други 13 четника. След двумесечен затвор е освободен, поради недоказана виновност, по силата на амнистия от 30 август 1876 г.

== Участие в Руско-турската освободителна война (1877-1878) ==

Забягва отново в Румъния и когато започва Руско-турската освободителна война се записва доброволец в Българското опълчение в четвърта дружина. В опълчението е от 1 май1877 до 8 юли 1878 г. Участва в отбраната на Шипка, в прехода през Балкана, овладяването на укрепения лагер при с. Шейново, в боевете при р. Тича на 16 и 20 януари 1878 г.

== Живот след Освобождението ==

След Освобождението се заселва в гр. Чирпан, назначен е за военен инструктор на милицията в с. Пранга. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). През 1893 г. се преселва във Варна. Работи като разсилен (прислужник) в Окръжния съд до 22 февруари 1897 г., когато е уволнен. В 1903 г. е назначен в общината отново за разсилен.

===== Източници =====

Цонева, Даниела. Габровци, участници в Ботевата чета. В: Сб. Христо Ботев и неговата чета. Враца, 1997, 71, 73; Бурмов, Ал. Христо Ботев и неговата чета. С., 1974; Сб. Ботевите четници разказват, С., 1975. Чолов, П. Неизяснени моменти за Ботевите четници. Сп. Исторически преглед. 1986, кн. 5, 56, 58.

Антон Иванов Габровчето - История на версиите