Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | {{Свод}} |- | Файл:Aprilov.jpg|frame|Васил Априлов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - жи...“

2023-01-18T08:37:57Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 {| align=right |- | {{Свод}} |- | Файл:Aprilov.jpg|frame|Васил Априлов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - жи...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| [[Файл:Aprilov.jpg|frame|Васил Априлов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Родът на Васил Априлов е от Новата махала (днес квартал на Габрово). Статията представя най-известните представители на Априловия род освен известния български производител.'''

== История на рода ==

По въпроса за родоначалниците на рода има много неизяснени и спорни моменти. Приема се, че корените му са в колиби [[Новата махала]], Габровско (от 1951 — съставна част на с. Априлов, което през 1971 е присъединено към Габрово). Към средата на ХVIII в. няколко от членовете на рода са заможни търговци в Габрово. Един от тях — хаджи Кръстю Априлов (около 1705 — около 1795), през 1762 построява чешма в града, известна и днес с името Априловата чешма. Синове на Кр. Априлов са Евстатий (Станчо) и Никифор (Никола).
Бащата на В. Априлов — [[Евстатий Априлов|Евстатий (Станчо) Н. Априлов]], е имал според най-вероятната версия седем деца: трима сина ([[Христо (Христофор) Априлов]], [[Никифор Априлов]] и [[Васил Априлов]]) и четири дъщери ([[Кера Априлова|Кера]], Бона и още две, чиито имена не са известни). Единствен достигнал зряла възраст внук на Евст. Априлов от синовете му е [[Николай Никифоров Априлов]], който няма потомство. 

Чичото на В. Априлов — Никола Априлов, има трима сина: Станчо, Пенчо и Васил. Синове на Пенчо Н. Априлов са Димитър, Христо, Никола и Коста; има и дъщеря Рада (1845—1935). Син на Васил Н. Априлов е Йонко В. Априлов (1850—1930), живял в Габрово и оставил синове Христо и Стефан и дъщери Бона, Кина, Велика и Мария. Потомци на Димитър Пенчев Априлов са Никола, Коста, Тана и Дона; на Христо Пенчев Априлов — Елена, Димитър, Христо, Мария, Пенчо; на Никола Пенчев Априлов — Стефан, Кина, Коста; на Коста Пенчев Априлов — Тана, Пенчо, Мария, Никола; на Рада Пенчева Априлова — Стефан, Мария.

Интересна личност сред децата на Пенчо Николов Априлов (първи братовчед на В. Априлов) е [[Коста Априлов|Коста Пенчев Априлов]] (1852—1933) — участник в четата на Цанко Дюстабанов и опълченец. Негов внук е Румен Николов Априлов — архитект. От Априловия род са инженер Стефан К. Априлов, балетната актриса Стефания Априлова. 

Сестрата на Априлов [[Кера Априлова]] се омъжва за Цанко Станьов Дюстабанов от Габрово. Неин син е Христо Ц. Дюстабанов, баща на войводата [[Цанко Дюстабанов]] и на Васил Хр. Дюстабанов. Потомци на Васил са Стефан В. Дюстабанов (негов син), Георги Ив. Дюстабанов — инженер, Цветанка Ив. Дюстабанова — икономистка, и др. Сестрата на Цанко и Васил Дюстабанови — Ганка Хр. Дюстабанова, е била учителка в Габрово, омъжва се за учителя Антон Наследников. Единият й син (Тихомир Наследников) става адвокат в София, другият (Ценко Наследников) загива на фронта при Битоля през 1918. 

Най-голямата сестра на В. Априлов — Бона Априлова (родена вероятно около 1765), се омъжва за Христо Даскалов, син на тревненския чорбаджия хаджи Кънчо Генов Даскалов. Има четирима сина и шест дъщери: Кънчо, Евстатий (Станчо), Георги (Геню), Никифор, Съба, Пена, Ана, Ивана, Наца (Анастасия), Кина. Кънчо Хр. Даскалов (1785—1833) е бил просветен човек, знаел е писмено и говоримо руски и гръцки език. По време на Руско-турската война (1828—1829) осигурява храни за руската армия в Тревненския район, но поддържа връзки и с турския генерал Алиш паша. Издига се като пръв чорбаджия в Трявна, но по-късно е преследван и разорен от турския управител на Търново Сюлейман паша. Вторият син на Бона Априлова — Евстатий (Станчо) Хр. Даскалов (1800—1859) учи в Трявна, в гръцкото училище в Търново и в Букурещ. Когато започват гоненията срещу брат му Кънчо, забягва с жена си във Влашко, където с променлив успех се занимава с търговия. Завещава на Тревненското училище значителна сума, с която Тревненската община купува три магазина в Браила и използва печалбата от тях за поддържане на училището. Третият син на Бона — Георги (Геню) Хр. Даскалов (1807—1856) учи в килийно училище в Трявна. Става търговец. След спречкване с един турчин в Севлиево избягва в Браила. Завещава част от имотите си на тревненската църква „Св. Архангел“. Най-малкият син на Бона — Никифор Хр. Даскалов (1814—1851) се занимава с търговия в Трявна и става един от първенците на града. Приятел е на тревненския летописец поп Йовчо и на Петко Р. Славейков, който му посвещава епитафия в „Смесна китка“ (1852). Поддържа преписка с вуйчо си В. Априлов, който в началото на 1847 изпраща един сандък с книги и учебници за училището и библиотеката в Трявна. 

Чрез дъщерята на Бона Съба Априловият род се свързва с тревненския род резбари и зографи Витанови. Дъщеря й Кина се омъжва за Петко Ив. Манафов от Габрово. Петата й дъщеря — Ана, се омъжва за тревненския чорбаджия Тодор Попиванов и има 14 деца. Нейни потомци са Тодор Иванчов — министър, Димитър Марков — български дипломат в Цариград и основоположник на статистиката в България. Внук на Бона Априлова от сина й Кънчо е тревненският възрожденец, книжовник и руски дипломат Христо Кънчев Даскалов (около 1820 — около 1865). Внукът на Бона Априлова Хр. Н. Даскалов, който през 1856—1859 учи в Габрово при Хр. Костович и [[Тодор Бурмов]], става учител, член е на революционни комитети в Трявна и Враца, събира фолклорни и етнографски материали. Неговият син и правнук на Бона Априлова Богомил Хр. Даскалов е учител в Трявна и изследовател на нейната история; пише и за родствените връзки на В. Априлов с Трявна. 

И най-беглият поглед върху Априловия род показва, че неговите членове осъществяват желанието на В. Априлов, изразено в писмото му до сестра му Кера от 10 април 1846: „[...] родът ни да е български и при това и учен [...] фамилията на Априловите да е наследствено учена [...]“ (с. 361).

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 36-37 

Априлов, Хр. Към потеклото и биографията на В. Априлов. — Мир, № 10489, 6 юли 1935, с. 3; Даскалов, Б. Васил Е. Априлов. — Мир, № 10585, 30 октомври 1935, с. 3; Родството Априлов—Дюстабанов. — Възход (Габрово), № 41, 25 юли 1939, с. 3; Чолов, П. Априловият род. — Год. История на образованието в България (Габрово), 3, 1985, с. 80—90; Петров, Ц. Нови данни за фамилиите Априлови и Палаузови — В: Времена и будители. Габрово, 2002.

Априлов род - История на версиите