Admin: Нова страница: „Категория:ГабровоКатегория:Габрово 1878-1944Категория:Индустриалците на Габрово {| align=right |- | Васил Карагьозов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 |- | {{Банери}} |} '''Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (14 юни 1856 г., Търново – 28 ма...“

2023-01-18T09:01:52Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Индустриалците на Габрово {| align=right |- | frame|Васил Карагьозов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 |- | {{Банери}} |} '''Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (14 юни 1856 г., Търново – 28 ма...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]][[Категория:Габрово 1878-1944]][[Категория:Индустриалците на Габрово]]
{| align=right
|-
| [[Файл:Vasil-karagiozov.jpg|frame|Васил Карагьозов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934 ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Васил Николов КАРАГЬОЗОВ (14 юни 1856 г., Търново – 28 март 1938 г., Атон, Гърция) е учител и училищен настоятел, стопански деец, дарител.'''

== Ранни години ==

Карагьозов завършва училище през 1871 г. в родния си град Търново. Едва 15-годишен е изпратен от родителите си да продължи образованието си в Щутгарт (Германия), където се обучава на немски и френски език, учи търговия и математически науки. Впоследствие се премества в Цюрих (Швейцария) и Виена (Австро-Унгария). Оттогава е и познанството му с Фердинанд Сакскобургготски. След дипломирането си през 1881 г. се завръща в Габрово и от 1 септември същата година е назначен като преподавател по дескриптивна геометрия и чертане в Габровската мъжка гимназия, където преподава до 1889 г. (с известно прекъсване през 1883 - 1884 г.).

== Част от индустриализацията на Габрово ==

С Иван К. Калпазанов се среща на 21 септември 1881 г. Подпомага го в търсенето на партньори за оборудване с текстилни машини на замисляната от Калпазанов фабрика. Година по-късно (13 и 14 ноември 1882 г.) фабриката е тържествено осветена и открита. Връзките между тях се задълбочават през 1887 г., когато Карагьозов се жени за най-голямата му дъщеря - Деша. След смъртта на Калпазанов (1889 г.) започва да управлява създаденото от наследниците събирателно дружество. <br />

През 1897 г. получава концесия за 1899 г. за експлоатация на мина „Калпазан” в Тревненския Балкан и добиване на въглища, необходими за фабриката. От 12 септември 1908 г. известно време е директор на фабриката на Георги Тонков Рашеев. При нейното управление осигурява капитали, чрез които разширява сградния фонд, доставя нови станове, увеличава обема на производство.

== Обществена и политическа дейност ==

Народен представител в IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г.) и VII Обикновено народно събрание (октомври – декември 1893 г.). С цел подпомагане развитието на местната индустрия внася предложение за изменение и допълнение на Закона за митниците - за безмитен внос на всички видове машини, инструменти и части към тях. След като тези предложения не са приети, те служат за основа при съставяне на Закона за насърчаване на местната индустрия, приет от VIII-то ОНС (1894 г.) По негова инициатива от печалбите на предприятията (1922 г.) се заделя фонд за набиране и отпускане на пенсии на добросъвестни работници.

От 1905 г. членува в Благотворително дружество „Червен кръст”, създадено в Габрово на 1 ноември 1883 г. В годините на Първата световна война е привлечен за съветник в Главното комендантство поради доброто владеене на чужди езици и контактите му с представители на европейското общество. От 1926 до 1933 г. новите политически и икономически условия в България налагат да бъде открито консулство на Германия в Габрово и за вицеконсул е избран В. Карагьозов, на която длъжност остава почти до края на живота си.

== Дарителска дейност ==

Дарителската му дейност е мотивирана и заради личната трагедия в неговия живот - ранната смърт на съпругата му, както и на двете му дъщери. Предоставя средства за строеж на забавачница в Габрово (1892 г.), за построяване на храм „Св. Йоан Рилски” в с. Бичкиня, 300 лв. за Фонд „постройка на театрално-библиотечна сграда”, 1 000 лв. помощ за Търновското епархийско старопиталище „Св. Арахангел Михаил”, участва в благотворителните кампании на дружество „Майчина грижа”, подпомага с 3 000 лв. настоятелството при църквата „Св. Троица”, с 1 000 лв. ученици от Априловата гимназия по повод тържествата по откриване паметник на благодетеля на Габровското училище. Дарител е на спортен клуб „Чардафон” – Габрово, на Зографския манастир.

== Монашески живот в Атон ==

През 1933 г. заминава за Атон, а година по-късно приема да стане схимонах под името Вениамин и се оттегля в манастира „Св. Геор-ги” в Зограф. Назначен е за секретар на манастира – грижи се за контактите с идващите поклонници, води кореспонденцията.

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 166]<br />
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 149]<br />

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 37-38; Гатев, Г., Венков, Хр., Минчев М. История на вълненотекстилната промишленост в Габрово. София, Профиздат, 1982, с. 32, 35, 45, 54, 67-68; Карагьозов, Б. С поглед към Европа. „Чудният даскал” – първият европеец в Габрово. По дрехите посрещат, по ума ... приемат съмишленици. – В. Габрово днес. Бр. 19, 22 март 1991 г., 8; Карагьозов, Б. С поглед към Европа. Чужд сред свои. Енергията и постоянството в съюз с младостта и културата. – В. Габрово днес, бр. 21, 2 април 1991 г., 8; Карагьозов, Б. С поглед към Европа. Тук са гостували царе, министри, знатни чужденци. Възходът на способния събужда човешка завист. – В. Габрово днес. Бр. 22, 5 април 1991 г., 8; Карагьозов, Б. Стожерът на фирмата. – В. Реликви, бр. 2, 10 октомври 1994 г., с. 2; Узунова, И. Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност на габровци. - Възраждането, дарителството и българските музеи. В. Търново, Университетско издат. „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 133-142; Колева, Ел., Колева И. Васил Карагьозов – In memorу. – Сп. Минало, бр. 2, 2008, с. 88-96.

Васил Карагьозов - История на версиите