Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Негабровци с принос към Габрово {| align=right |- | {{Свод}} |- | {{Личности | 22 декември 1919, Ямбол | 9 май 2000, София | педагог, изследовател на Габровското училище и Априловската гимназия }} |- | {{Банери}} |} '''Главен редактор на „Годишн...“

2023-01-18T10:04:53Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Негабровци с принос към Габрово {| align=right |- | {{Свод}} |- | {{Личности | 22 декември 1919, Ямбол | 9 май 2000, София | педагог, изследовател на Габровското училище и Априловската гимназия }} |- | {{Банери}} |} '''Главен редактор на „Годишн...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Негабровци с принос към Габрово]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| {{Личности | 22 декември 1919, Ямбол | 9 май 2000, София | педагог, изследовател на Габровското училище и Априловската гимназия }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Главен редактор на „Годишник. История на образованието в България“ (1983—1988), издание на Министерството на народната просвета и Националния музей на образованието в Габрово. Изследовател на Габровското училище и Априловската гимназия.'''

== Биография ==

Жечо Господинов Атанасов (22 декември 1919, Ямбол — 9 май 2000, София) — български педагог. Завършва педагогика (втора специалност немска филология) в Софийския университет (1942). Отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в София. Участва в Отечествената война на България като командир на 4 конен полк (1944—1945). Асистент (1946), доцент (1952), професор (1960) в Софийския университет; ръководител на Катедрата по теория и история на педагогиката (от 1975), хоноруван преподавател (след пенсионирането си през 1988). Старши научен сътрудник в Педагогическия институт при БАН (1954), доктор на педагогическите науки (1971). Специализира по въпроси на детската литература в Лайпциг (1961) и Стокхолм (1968). Гост-професор в Университета в Халдесхайм, Германия (1981). Председател на Българското педагогическо дружество (1975, преизбиран през 1977, 1979, 1982). Главен редактор на „Годишник. История на образованието в България“ (1983—1988), издание на Министерството на народната просвета и Националния музей на образованието в Габрово. Разработва проблеми на педагогиката, на българското образование, на възпитанието — „Изкуство и възпитание“ (1968), „История на българското образоване“ (1973), „История на естетическото възпитание“ (1974), „История на нравственото възпитание“ (1985), „Българска народна педагогика“ (1986) и др. Съавтор на „История на образованието и педагогическата мисъл в България“ (2 т., 1975—1982), „История на педагогиката и българското образование“ (1993) и др. Автор и съавтор на много университетски и институтски учебници, на учебни помагала и научнопопулярни книги.<br />
== Изследовател на Габровското училище и Априловската гимназия ==

Атанасов е един от изследователите на Габровското училище и [[Национална Априловска гимназия|Априловската гимназия]], за които публикува статии в периодиката, изнася доклади на научни сесии (за 130-годишнината на Габровското училище, 1965; 100-годишнината на Априловската гимназия, 1972; 150-годишнината на Габровското училище, 1985) — „В. Априлов и неговото дело“ (Нар. просвета, 1954, № 12), „Габровското училище и новобългарското образование“ (Светилник, с. 16—34), „Светилник на наука и образование“ (Учит. дело, 12 януари 1968 — за Габровското училище), „Свидно дело на българския народ“ (Раб. дело, 17 май 1972 — за Априловската гимназия), „Възникване, място и роля на Априловската гимназия в развитието на образованието в България в края на ХIХ и началото на ХХ век“ (Огнище, с. 30—61), „Светиня българска (150 години от създаването на Габровското училище)“ (Учит. дело, № 2, 1985), „Габровското училище и развитието на новобългарското образование“ (Год. История на образованието в България. 3, 1985, с. 9—21), „Историческата роля на Габровското училище“ (Нар. просвета, 1986, № 1). Съавтор (с Ил. Конев) на доклад до министъра на народната просвета за основополагащата функция на Габровското училище в новобългарското просветно движение (Светилник, с. 168—182). Съставя и редактира сб. „Светилник на новобългарската просвета“ (1966). Атанасов аргументирано разкрива „историческия прелом, извършен с откриването на първото новобългарско светско училище в Габрово“, подчертава, че то „отговаря на възникналите национални нужди от нова българска просвета и образование“, че с него „се поставя началото на обществения характер на учебното дело“ и на неговата демократизация (Светилник, с. 29), посочва и новаторската същност на Габровското училище по отношение на учебното съдържание и методиката на обучение. Върху богат фактически материал почиват и разсъжденията и изводите на Атанасов за националното значение на Априловската гимназия — „най-добре развитата“ предосвобожденска гимназия в България с елитна учителска колегия, и за многостранните й заслуги като „основа на средното образование в освободена България“ (Огнище, с. 41). И в общите си трудове по история на българското образование Атанасов акцентува върху първостепенната роля на Габровското училище и Априловската гимназия в развитието на българското учебно дело.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 50-51<br />

Д и м и т р о в, Л. Жечо Атанасов — виден учен педагог. С., 1999.

Жечо Атанасов - История на версиите