Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Културни организации {| align=right |- | Възстановка на учебна стая. Национален музей на образованието. Изображение: НМО |- | {{Банери}} |} '''Националният музей на образованието е създаден през 1974 г. като културно-п...“

2023-01-18T11:26:21Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Културни организации {| align=right |- | frame|Възстановка на учебна стая. Национален музей на образованието. Изображение: НМО |- | {{Банери}} |} '''Националният музей на образованието е създаден през 1974 г. като културно-п...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Културни организации]]
{| align=right
|-
| [[Файл:NMO.jpg|frame|Възстановка на учебна стая. Национален музей на образованието. Изображение: НМО ]]
|-
| {{Банери}}
|}

'''Националният музей на образованието е създаден през 1974 г. като културно-просветен и изследователски институт.'''

== История ==

Музеят с постоянната си експозиция, която проследява историята на българското образование от IX в. до наши дни, е единствен по рода си в Европа. Той се помещава в западното крило на първата пълна гимназия до Освобождението – Априловската, чиято сграда е обявена за паметник на културата през 1979 г.

Експозицията на музея е разположена на площ 435 кв. м., включваща 4 зали и 4 възстановки – на килийно училище, на кабинет по физика и естествени науки, на взаимно училище, на кът от детска градина по метода на Фрьобел. Тя показва неразривната връзка на българското училище с обществено-икономическото и културното развитие на България през вековете.

Притежание на музея са ценни издания от библиотеката на Габровското училище, личната библиотека на Васил Априлов. Открояват се оригиналните издания на „Неделника” на Софроний Врачански, на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон, единственият запазен пълен комплект на второто издание на взаимоучителните таблици на Неофит Рилски от 1848 г. и първият училищен дисциплинарен правилник, съставен от него за Габровското училище.

== Музейни експозиции ==

=== Зала 1 ===

==== Българската просвета от 19 век до 1835 г. ====

През IX век България първа от европейските държави създава своя църква, училище и книжнина, а старобългарският език се утвърждава като трети литературен език след старогръцкия и латинския.<br />

В годините на османско владичество /1396 - 1878 г./ българските манастири се превръщат в книжовно-просветни средища, съхраняващи средновековните традиции, българския език и съзнание. Създават се килийни училища, доминиращи в просветния живот на българите до 30-те години на 19 век. Заражда се револиционно виждане за мястото на просветата в живота на народа.

=== Зала 2 ===

==== Новобългарска просвета и образование 1835 - 1878 г. ====

Демократично по характера си, българското възрожденско училище мери ръст с европейските, издържа се от народа и служи на национално-освободителната идея. До Освобождението в България има 1500 основни, 50 мъжки класни, 20 девически класни училища, 3 гимназии и 4 специални училища.

=== Зала 3-4 ===

==== Българското образование от 1878 г. до края на 20 век ====

Свободна България съхранява и доразвива възрожденските традиции в образователното дело. Изгражда стабилна и демократична образователна система и училищно законодателство. Осигурява непрекъснат ръст на видовете и степени училища и ВУЗ, задоволяващи потребностите от подготвени кадри и специалисти за всички области. Това нарежда България на първо място по грамотност на Балканския полуостров.<br />

Българското училище запазва националния си облик и демократична същност, въпреки идеологизацията след 1944 г. и силното влияние на съветската педагогическа система.Днес се експериментират нови форми на обучение, а от 1990 г. паралелно с държавните, се развиват и частни училища и ВУЗ.

=== Зала 5 ===

==== Възстановка на взаимно училище. ====

=== Източници ===

[http://visit.gabrovo.bg visit.gabrovo.bg]<br />
[http://www.nmogabrovo.com www.nmogabrovo.com]

Национален музей на образованието - История на версиите