Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 Категория:Габрово 1944-1989 Категория:Личности 1944-1989 {| align=right |- | {{Свод}} |- | Файл:Nikola-vasiliadi.jpg|frame|Д-р Никола Василиади. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово -...“

2023-01-18T11:35:09Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 Категория:Габрово 1944-1989 Категория:Личности 1944-1989 {| align=right |- | {{Свод}} |- | Файл:Nikola-vasiliadi.jpg|frame|Д-р Никола Василиади. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово -...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габрово 1944-1989]] [[Категория:Личности 1944-1989]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| [[Файл:Nikola-vasiliadi.jpg|frame|Д-р Никола Василиади. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Личности | 6 декември 1822, Букурещ | 25 януари 1882, Букурещ | лекар, общественик, дарител за създаване на техническо училище в Габрово }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Д-р Никола Василиади е благодетелят за създаване на техническо училище в Габрово, по-късно Механоелектротехникум (днес Професионална гимназия) с неговото име.'''

== Биография ==

Никола Василиади (Никола Василев Георгиев) (6 декември 1822, Букурещ — 25 януари 1882, Букурещ) — български лекар и общественик, дарител. Баща му е земеделец от колиби Гачевци (днес към Габрово); преселва се в Букурещ и чрез търговия спечелва голямо състояние, става собственик на хан и на магазини. Василиади учи в гръцко училище в Букурещ (до 1844). Със съдействието на Ив. Селимински следва медицина в Атина, Париж и Берлин; дипломира се в Пиза, Италия (1852). Работи като лекар в родния си град. Един от основателите на българската обществено-политическа организация Добродетелна дружина; настоятел на имоти, които са й завещани за благотворителни цели, член на комитета за набиране на български доброволци по време на Кримската война (1853—1856) и на настоятелството за изграждане на болницата „Св. Козма и Дамян“ и училището „Св. Кирил“ в Търново. <br />

След Освобождението (1878) около една година е окръжен лекар в Дупница, но заболява и се връща в Букурещ. Цялото си имущество завещава за народополезни дела. Основната част от него (два хотела в румънската столица) оставя на Габрово, като в завещанието си от 10 юни 1881 поръчва неговите универсални легатори — Евлоги Георгиев и Георги Атанасович, да основат и поддържат в града „едно политехническо училище“, което да носи името му. На 26 август 1895 в Габрово е открито кожарско училище, което след пет години става железаро-кожарско, а от 15 септември 1905 е механотехническо училище „Д-р Никола Василиади“ с 3-годишен курс, признато през 1906 за средно. През 1926/1927 учебна година Техническото училище, както е популярното му название в Габрово, е вече с 3 отдела — Машинен, Електротехнически и Метален, и с 5-годишен курс на обучение. С течение на времето се извършват промени в учебните му планове и програми, но училището носи името на своя основател до днес.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 109<br />

М а р т и н о в, Ал. Д-р Н. Василиади. Живот — дело — завет. 1822—1882. Скопие, 1942; К о р м и л о. (Юбилеен лист по случай 72 г. от създаването на Техникум по механотехника „Д-р Н. Василиади“ — Габрово. Габрово. 19 декември 1967; Цончев II, с. 670—672. 100 години с името на д-р Никола Василиади. Доклади от научна конференция на 18. ХII. 1995. Габрово, 1998.

Никола Василиади - История на версиите