Admin: Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 Категория:Габровски министри {| align=right |- | {{Свод}} |- | Файл:Todor-burmov.jpg|frame|Тодор Бурмов.Изображение: Facebook страница [http...“

2023-01-18T12:41:02Z

Нова страница: „Категория:Габрово Категория:Възраждане Категория:Личности от Възраждането Категория:Габрово 1878-1944 Категория:Личности 1878-1944 Категория:Габровски министри {| align=right |- | {{Свод}} |- | Файл:Todor-burmov.jpg|frame|Тодор Бурмов.Изображение: Facebook страница [http...“

Нова страница

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]] [[Категория:Габровски министри]]
{| align=right
|-
| {{Свод}}
|-
| [[Файл:Todor-burmov.jpg|frame|Тодор Бурмов.Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Личности | 2 януари 1834, колиби Нова махала, днес към Габрово | 23 октомври 1906, във влак на връщане от о-в Халки | учител, книжовник, общественик, държавник }}
|-
| {{Банери}}
|}

'''Тодор Бурмов е първият български министър-председател след Освобождението.'''

== Ранни години и образование ==

Тодор Стоянов Бурмов (2 януари 1834, колиби Нова махала, днес към Габрово — 23 октомври 1906) — български учител, книжовник, общественик, държавник. В спомените си описва с романтично увлечение родното си място в полите на Балкана — лесове покривали надалеч „всичката околна местност“, буйните долища, поточета и рекички били „пълни с раци и риба пъстърва“, майсторите ножари охотно вършели работата си. На четири и половина години Бурмов започва да ходи в селското килийно училище и усвоява четенето и писането, около 1841—1842 учи в Габровското училище при К. Луков, след това — в с. Енина, Казанлъшко, при Неофит Соколски, после е обучаван по църковно пеене по ноти (псалтикия) в родното си място. От 1844 отново е в Габровското училище; в „по-горния клас“ на Хр. Костович се откроява сред другарите си с отличния си успех. На 7 юни 1847 заедно с Ил. Христович е изпратен от Габровската училищна община в Киев (двамата са в първата група от 12 души, учили с руски държавни стипендии, издействани от Хр. Мустаков и други букурещки българи). Получава образование в Подолското уездно духовно училище, в Киевската семинария (1849—1853) и в Киевската духовна академия, която завършва през 1857 с магистърска степен (разработва „курсово разсъждение“ на тема „Начало на християнството, разпространението и утвърждението му между сегашните българи“, което е високо оценено и отпечатано в петербургското академично издание „Христианское чтение“). Като семинарист и студент е и [[Априлови стипендианти|Априлов стипендиант]] - от 1851 до 1857 получава (според отчета на Априловите душеприказчици) 1131 сребърни рубли от завещаните от [[Васил Априлов]] средства. На годишния акт на Духовната академия (1857) произнася от името на съвипускниците си традиционното прощално слово, в което говори за предстоящата в България борба за народна просвета, народна йерархия, против чуждите религиозни пропаганди, против чуждото политическо владичество. Киевският елит е потресен от съдбата на българите „под игото на иноверците“, обрисувана от оратора. В Одеса Бурмов се среща с Н. Хр. Палаузов и Матвей Милованов и въпреки че желае да специализира философия в Германия, добре разбира, че по-важна е учителската работа в България. Душеприказчиците му поръчват да употреби всички възможни, подходящи и убедителни средства, за да въведе ред в училището, да установи единно управление във всички учебни заведения в града и да уеднакви преподаването. Преди да тръгне за родината си, преглежда и описва личната библиотека на Априлов и в Габрово пристига с четири сандъка книги от нея.

== Учител в Габровското училище ==

От 14 октомври 1857 Бурмов е учител в Габровското училище. Той е най-младият, но най-добре подготвеният между колегите си, усвоил е пет чужди езика и е запознат с всички новости в педагогиката. Отначало прави само най-необходимите промени. От по-добрите ученици на Хр. Костович и Н. Попконстантинов съставя „горен клас“, в който преподава нови предмети — логика, физика, геометрия, френски език, новобългарски език (основна дисциплина) с часове за упражнения. Изхвърля пръчката и фалагата и осигурява дисциплина не чрез унизителни наказания, а чрез наставления, съвети и бележки. За отношението му към учениците негов възпитаник пише по-късно до „Цариградски вестник“ (№ 462, 19 декември 1859): „Нашият учител е с нас комахай като ученик в класа по лекото си обнасяне с нас“. В края на учебната година (юни 1858) Бурмов устройва в продължение на четири дена първото „публично изпитание“ в училището. За асистент общината поканва В. Берон от Търново. В дописка в „Цариградски вестник“ (№ 391, 1858) подробно се разказва как в цяло Габрово и в църквите било обявено, че ще има изпит във взаимното училище, как цялото население се стекло в школото и с радост и умиление слушало „дълбоките отговори на малолетните деца“, как родителите, прекъснали преждевременно учението на синовете си, съжалявали и скърбели, как всички канели учителите да посетят домовете им. Игуменът на Габровския манастир благословил учениците, а мюдюринът и военните чиновници раздали на най-добрите от тях награди (книги). [[Йосиф Соколски]] дал в манастира великолепно угощение на учителите и в манастирската кондика било записано решение, подкрепено с манастирския печат и с подписите на манастирската управа, това да става всяка година.<br />

След изпита учителите, В. Берон и общинският лекар Вичо Панович обсъждат и приемат изработения от Бурмов учебен план „Нареда на габровските училища“, съобразен с желанието на Априлов за „по-високо учение“ в Габровското училище. В него се предвиждат сроковете за обучение в мъжкото (9 години) и в девическото (6 години) училище, учебните предмети, правилата за организация на учебния процес и обединяване на всички училища в Габрово под общо управление, което в края на всяка година да отчита работата си и училищните сметки. За плана са характерни широкият обхват, светският и модерният характер на учебното съдържание. Чрез него Бурмов развива опита на К. Луков да постави начало на класно училище в Габрово. През 1859 събитие за габровци става и Празникът на Кирил и Методий. Учителят съумява да превърне училищните тържества (изпита, деня на буквите и просветата) в големи общи празници и да буди стремеж и почит към учението и у малки, и у големи.<br />

Борбата между „старите“ и „младите“ (младежта, занаятчиите, търговците, които поддържат Бурмов) се изостря. В цариградски вестници се печатат дописки и от двете страни с взаимни нападки. Чорбаджиите смятат Бурмов за подбудител на броженията на габровци срещу безотчетното управление на общината, училищата и църквите. Неприязненото отношение към него се засилва. Достойното му поведение дразни първенците — как си позволява да се държи не „като слуга и ласкател“, да не поднася „огън на чибуците“ и да си сгръща пред големци ръцете. Доноси и клевети срещу учителя тръгват и към душеприказчиците на Априлов в Одеса. „Старите“ саботират и учебните занятия — не изпълняват задълженията си по поддържане на училището, увещават родителите да спрат учението на децата си, обявяват новите предмети за ненужни и вредни. Бурмов преценява, че е по-добре да се оттегли, и напуска Габрово, но вече с изграден авторитет на пръв решителен реформатор на ГУ. Не е изключено това негово решение да е продиктувано и от потребност да работи на по-широко поприще — вече е започнал да сътрудничи на цариградския печат главно със статии по църковния въпрос. Учителстването си в Габрово Бурмов отразява подробно в спомените си и в своя дневник, воден редовно от 29 април 1858 до 10 февруари 1860. В тях се описват не само всекидневните му занимания и интересни битови детайли, споделят се главно настроения, вълнения, граждански позиции и преценки. Той има съзнание за важната задача на дневника — „да имам по-вярно съждение за самаго себе си и да мога да се поучавам от споменанието на минувшите дни от живота“. В записките на габровския учител се очертава личността на българския възрожденски интелигент, който със себеотрицание и морална сила се бори срещу ретроградността и стъпка по стъпка осъществява обществения и културния преврат в живота на българите.

== Живот в Цариград ==

От февруари 1860 Бурмов е в Цариград. Редактира (1860—1862) сп. „Български книжици“, като същевременно преподава в училището на Българската община в града. От 1863 до 1865 е редактор на в. „Съветник“, през 1865—1866 редактира и издава в. „Время“. Чрез публикации в руския печат („Московские ведомости“, „Вестник Европы“) запознава руската общественост с „българския въпрос“. От 1867 до 1878 е преводач и съветник в Руското посолство. Излага в специална записка, изпратена в руското Министерство на външните работи, желанието на цариградските българи да се открие българска гимназия в града; разработва учебни програми за обучение на южни славяни в Русия. Дейно участва в църковнонационалната борба, секретар е на Българската община в Цариград и член на българо-гръцката комисия по църковния въпрос (1862).

== Политическа и държавническа дейност след Освобождението ==

По време на Руско-турската освободителна война (1877—1878) Бурмов работи в ковчежничеството (финансовия отдел) на Временното руско управление: придружава неговия началник княз В. А. Черкаски при подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878). В освободена България е вицегубернатор на Пловдив, губернатор на София (май—август 1879). До 1884 е деец на умереното крило на Консервативната партия, след което преминава към Либералната партия на Драган Цанков; последователен русофил. От 5 юли до 24 ноември 1879 оглавява първия след Освобождението български министерски кабинет; заема и други министерски постове. Редактира (1879) в. „Витоша“. Народен представител на Габровски окръг (1880), подпредседател на Висшия касационен съд (1881), член на Държавния съвет (1881—1883). След 1886 се занимава с книжовна дейност. Умира във влака на връщане от остров Халки.

== Литературна дейност ==

Бурмов е автор на „Българете и гръцкото високо духовенство“ (1860), „Съвременните наши калугери“ (1867), „Проектът на Вселенската патриаршия за решението на Българскийт въпрос“ (1867), „Българо-гръцката църковна разпря“ (1885, 1902) и др. Посмъртно е издадена книгата му „Спомените ми. Дневник. Автобиография“ (1994, съставителство, предговор и коментар от Р. Радкова). Действителен член на БКД (днес БАН, 1884; дописен член 1885). Псевдоним: Р. Вителов.

== Източници ==

'''Статията се публикува с незначителни съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 89-92'''<br />

Б а л а б а н о в, М. Д. Тодор С. Бурмов. С., 1908; К а р о л е в, Р. М. Материали за изучване на учебното дело в България. Кн. V. История на Габровското училище. С., 1926, с. 31—41. М и т е в, К. Из живота и обществената дейност на Тодор Бурмов до Освобождението (1878 г.). — Год. История на образованието в България (Габрово), 4, 1986, с. 207—215; В ъ з в ъ з о в а-К а р а т е о д о р о в а, К. Тодор Бурмов. — В: Учители-будители. Радетели за просвета и книжнина. С., 1986; Р а д к о в а, Р.: 1) За права вяра и духовна свобода. — Бълг. журналист, 1993, № 7, с. 38—39; 2) Руско-турската война 1877—1878 през погледа на Тодор Бурмов. — Военноистор. сборник, 1993, № 4, с. 129—156; 3) Предговор. — В: Б у р м о в, Т. Спомените ми. Дневник. Автобиография. С., 1994, с. 5—10; Строителите на съвременна България. Сб. доклади от научна конференция, посветена на 170 г. от рождението на Т. Бурмов и 125 г. от съставянето на първото българско правителство. Габрово, 25 юни 2004. Габрово, 2006.

Тодор Бурмов - История на версиите