"Болгарска граматика"

От Gabrovowiki
Версия от 22:33, 25 януари 2014 на WikiAprilov (беседа | приноси) (Нова страница: Категория:Габрово Категория:Възраждане {| align=right |- |Файл:Bolgarska-gramatika.jpg|frame|"Болгарска гр...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
"Болгарска граматика", Неофит Рилски, 1835 г. Изображение: wikipedia.org
Обща информация
Автор Неофит Рилски
Издание 1835 г., Крагуевац, Сърбия
Издателство Княжеско-сербска типография
Жанр {{{4}}}
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

„БЋЛГАРСКА ГРАМ€ТИКА“ — първата българска граматика. Написана е от Неофит Рилски през 1834 като един от първите учебници за ГУ. Пълното Ј заглавие е: „Болгарска граматика. Сега первосочинена от Неофита п. П. Сущаго из священия обители Рилския, за употребление на славяноболгарските училища, а на свят издана от любородните предстоятели за болгарското просвещение г. братия Мустакови, жители букурещкия, с иждивението на общото новосоставлено в Габрово училище. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835“. В „Болгарска граматика“ е направено първото цялостно подреждане и класифициране на граматическите особености на българския език с оглед на училищните нужди през Възраждането. Опитите да се състави българска граматика, правени преди 1834, са несполучливи. В началото на 20-те години на ХIХ в. такава идея има Иларион Критски; той поканва за автори трима души (имената им не се знаят), но резултати от тази инициатива не са известни. Кратки сведения за българския език въз основа на разложкото наречие дава Вук Караджич през 1822. През 1830 Ю. И. Венелин се запознава в Букурещ с граматиката на Васил Ненович (в ръкопис), която оценява като граматика „не на сегашний болгарский язик, но на церковний“. Неофит Рилски е познавал някои чужди, по същността си църковнославянски, граматики — „Грамматика славянска“ (1619) от Милетий Смотрицки, граматиката на сърбина Аврам Мразович (1794), които вероятно са му послужили за някои теоретични постановки, някои трудове на славистите Й. Добровски и А. Х. Востоков и гръцки граматики, които са го ориентирали