Водици

От Gabrovowiki
Версия от 13:29, 2 декември 2013 на WikiAprilov (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Квартал на Габрово, разположен на югозапад от кв. Етъра под Соколски манастир. Обявен за квартал на Габрово през май 1971 г.

Възникване и ранно развитие

Получил името си Водници по изобилните извори в тази част на Балкана, от които най-прочут е “Славов извор”. По-популярен в народната употреба като Водици. Богатата с извори и закътана от ветровете красива природа на местността “Сокола” привлича архимандрит Йосиф, който основава в 1833 г. Габровския Соколски манастир. Ценен архитектурен и исторически обект, през 1971 г. той е обявен за паметник на културата.

Благоустрояване

Заради красивата природа братя Димитрови строят вила “Сокол” с голям ресторант. Тя се превръща в привлекателно място за отдих на туристи не само от Габрово и околностите му, но и от цяла България. На 18 февруари 1939 г. семейство Табакови учредяват благотворителна фондация под името “Летен почивен дом “Марийка и Марин Табакови”. Занаятчия и търговец, Марин Петров Табаков и съпругата му построяват край Соколския манастир и обзавеждат ученическа колония, предназначена за възпитаници на Априловската гимназия.

Индустриално развитие

Районът на Страшка река предоставя благоприятни условия за развитие на гайтанджийството и тепавичарството. Многото чаркчийници, пръснати по поречието й, създават поминък на населението и в началото на 20 век.

През 1909 г. Петко Кашев от Габрово построява нови чаркове за гайтан при Страшка река. Представител на събирателно дружество “Братя Кашеви”, което е основано 1885 г., основен предмет на дейността му е гайтанджийството. В съседство е създадена фабрика “Сокол” за производство на дървени и костени изделия, която е собственост на Мария К. Андрейчева. В едно помещение са инсталирани и станове за тъкане на пояси, принадлежащи на братя Петър Хаджистойчеви. През 1919 г. фабриката е преобразувана в Акционерно дружество “Сокол”. До 1931 г. неин директор и главен акционер е Петко Кашев. Дружеството развива широк спектър от производства – дъскорезно-стружно, предачно-тъкачно, копчено. След като напуска фабриката, Петко Кашев превръща построените чаркове в малко фабрично заведение за производство на седефени копчета. С модернизирането му разширява продукцията като вписва в списъка на артикулите и дървени изделия.

Съобразно разпореждане на Министерския съвет от декември 1970 г., създаденият завод за инструментална екипировка и печатащи устройства се настанява в сградния фонд на фабрика “Сокол”, като приема името й.

Източници

Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008

Цонева, Д. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 38-39