Преглед на кода на Дядо Миню Попа

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]] [[Категория:Габрово 1878-1944]] [[Категория:Личности 1878-1944]]
{| align=right
|-
|  {{Банери}}
|}

'''Минчо Иванов ПОПОВ, дядо Миню Попа (20 юни 1827 г., с. Боженци, Габровско - 29 септември 1911 г., Габрово) – търговец, лихвар, дарител, герой на габровските шеги (единственият поименен).''' 

== Ранни години в Боженци ==

Най-малкият от петте деца на Иван Попа – кърджия и търговец (заради брадата си, необичайна за времето, получава прякора Попа, станал и фамилно име). 11-годишен тръгва като кърджия и дюлгерин из Бесарабия, Беломорието и в Цариград. Седем години е съдружник на брат си Белчо. По време на Априлското въстание излиза заедно със свои съселяни до м. Равни рът (над с. Жълтеш), за да изпрати групата четници  под водителството на жълтешкия свещеник Георги Антипов. Дава за габровското въстание от 1876 г. 20 рубли (катерини) за набавяне на оръжие. 

== Живот в Габрово ==

Преселва се в Габрово през 1880 г. Продължава да търгува с восък, вълна, ножарски стоки. Осиновява четирите деца на овдовелия си чирак Стефан Минев. Дарител на учредения Граждански фонд за набиране на доброволни пожертвувания за строеж на театрално-библиотечна сграда. Прави дарение на обща стойност 36 хил. лв. През октомври 1907 г. внася 6 хил. златни лева, а през май 1909 г. предоставя още 30 хил. лв. За доизграждането й предоставя ново дарение от 50 хил. лв. Погребан е в градината до театрално-библиотечната сграда.

== Анекдоти с дядо Миню Попа ==

Дядо Миню никога не изхвърлял недогорелите кибритени клечки - "Готови, издялани, все ще послужат за нещо."<br />
А в килера си на един рафт държал малки връвчици с надпис "Връвчици, които за нищо не стават."

=== Източници ===

[http://www.gabrovoednovreme.com/2013/11/blog-post_28.html Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 186]<br />
[http://www.gabrovoednovreme.com/2009/02/blog-post_26.html Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 118]<br />

Габровски хумор. Габрово, Дом на хумора и сатирата, 2005; Стефанова, М.-Т. Развитие на читалището от Освобождението до 1922 г. – Сто години народно читалище „Априлов-Палаузов“ – Габрово (1861-1961). Юбилеен сборник. София, издат. ОФ, 1961, с. 31; Лазарова, В. Пестеливият благодетел. 165 години от рождението на Дядо Миньо Попа. – В. Габрово Днес, бр. 48, 19 юни 1992 г., с. 5; Стефанова, Т. Пари се броят на светло, разговор се води на тъмно. 175 години от рождението на дядо Миньо Попа. – В. Габрово Днес, бр. 120, 27 юни 2002 г., с. 4.