Цвятко Недев Самарджиев

От Gabrovowiki
Версия от 18:28, 15 март 2015 на WikiAprilov (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Даскал Цвятко Недев Самарджиев. Изображение: Онлайн енциклопедия Габрово
Обща информация
Роден 15 март 1816, Габрово
Починал 2 април 1892, Габрово
Дейност дългогодишен учител в Габровското Априлово училище
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Цвятко Недев Самарджиев (15 март 1816 - 2 април 1892) е дългогодишен учител в Габровското Априлово училище. Първото новобългарско светско училище, открито през 1835 г., чиято сграда се е намирала южно от църквата "Света Троица", в знак на признателност, габровци именуват „Даскал-Цвятковото школо“.

Ранни години

Син на бедни родители. Най-напред посещава килийно училище; при откриването на Габровското Априлово училище постъпва в него с първата група ученици на Неофит Рилски. Привързва се дълбоко към учителя си, доучва се при него в Копривщица (1837), до края на живота му кореспондира с него, търси съветите му по обществени, педагогически и лични въпроси.

През 1838 Самарджиев отива в Букурещ — намеренията му да намери благодетел и да продължи образованието си или да започне работа при някой букурещки търговец не се осъществяват.

Учителстване в Габровското училище

През септември 1839 Цвятко Самарджиев се връща в родния си град. До края на годината учителства безплатно, а на 1 януари 1840 Училищното настоятелство го назначава за помощник на К. Луков с 600 гроша годишна заплата. В Денница (1841) Васил Априлов посочва двама учители в Габрово: „първи учител — Калист Лука от Сопот; втори учител — Цвятко Недьов, габровец“ (с. 53).

Самарджиев преподава по взаимоучителния метод и помага за разпространението му и в съседни селища (например през 1843 запознава с него търновския учител Н. Златарски). От 1842 до 1845 (когато е назначен Хр. Костович) е единствен учител в Габровското училище; и при други случаи работи сам и понякога са налага да обучава до 200 деца.

През май 1851 представя Габровското училище при поставянето на надгробния паметник на Априлов в Галац. След реформата на Тодор Бурмов (1858) води 3-годишния начален курс на Габровското училище; преподава краснописание, начална аритметика, прочит на таблиците, кратка свещена история, кратък катехизис, кратка гражданска география и христоития.

Прекъсване на учителстването

През 1860 се оженва. Има многочислено семейство. На 7 май 1862 е уволнен от главния учител Ил. Христович. Самарджиев прави неуспешни опити да търгува (през 1863 ходи с такава цел във Влашко), храни буби, произвежда 15 оки бубено семе, заедно с чичо си закупува събирането на данъка ошур (десятък от зърнените храни) на с. Градница, Севлиевско. Както и да се лута, за да изкара прехраната на челядта си, стремежът му е да стане отново учител; моли за съдействие влиятелните си приятели, подкрепя го, но без успех, и габровската младеж.

На 28 февруари 1866 заминава за Цариград, откъдето след един месец отива в Одеса. Половин година е гост на Н. Хр. Палаузов. На 8 октомври се връща в Цариград и помага на Славейков при отпечатването на книгата му „Габровското училище и неговите първи попечители“, написана до голяма степен въз основа на материали, събирани от Самарджиев.

„В разстояние близо тридесят години — пише Славейков в предговора на книгата — всичко, що ся е касаяло до училището, ся е оставяло и намервало в ръцете на един человек, който не само е умеил да пастри и да къта всяко от тези неща, но и сам, колкото е можал и колкото е знаял, прилагал свои бележки и записки, немаловажни не само за Габровското училище, но и въобще за историята на нашето възраждание — и този человек е неправедно презрянийт и оставенийт днес от Габровската община Ц. Недев“ (Габровското училище, с. V—VI).

Завръщане в Габровското училище

В началото на 1868 Самарджиев е назначен от Училищното настоятелство за помощник на Й. Ковачев, от когото по време на краткото му учителстване в Габрово успява да усвои звуковия метод за начално ограмотяване. След изгонването на Ковачев от турските власти продължава преподаването по него и го утвърждава. Райчо Каролев свидетелства в „Ръководство по звучната метода“ (1872), че Габрово е щяло да се лиши от новия метод, ако не е бил Самарджиев да го запази, макар да не е предполагал това. Габровското училище отново се превръща в център на методическо новаторство, в който се обучават учители от много краища на България — от Калофер, Стара Загора, Карлово, Казанлък, Шумен, Русе, Трявна, Елена, Дряново, Шипка и другаде. На всички, които се учат при него, Самарджиев раздава (в ръкопис) и „Руководство много кратко за 1-й клас от звучната метода“, съставено от него.

С писмо от 14 юли 1878 Габровският градски управителен съвет му благодари за дългогодишния му труд и го моли да не прекъсва да учи габровските деца. Самарджиев учителства още няколко години, след което му е отпусната малка държавна пенсия (900 лв. годишно) и старините му минават в голяма оскъдица.

Обществена и книжовна дейност

Освен в училището Самарджиев работи като писар — от 1840 на Габровската община, а от 1860 — на новосъздаденото гражданско съдилище в Габрово. През ръката му са минали огромен брой писма и документи до училища, учители, до турски държавни органи в Габрово и Търново, до душеприказчиците на Априлов в Одеса и др. Особено голяма е преписката по училищните работи и по църковно-националната борба. Води и цялата кореспонденция на Училищното настоятелство. На неграмотни габровци пише безплатно писма, договори, записи и др. Той събира и грижливо пази архива на Габровското училище, включително и писмата от Априлов и Палаузов и от много видни възрожденци. Дългогодишната работа с документи навежда Самарджиев на мисълта, че е нужно усилията на неговите колеги в тази насока да се обединят.

По негово предложение около април—май 1847 в Габрово е създадено книжовно дружество „Етерия“ и са написани и разпратени в по-големите български селища правила за дейността му, които предвиждат да се събират, разработват и популяризират знания за миналото на българския народ и за неговите благодетели. Досега не са намерени сведения, които да показват дали и доколко замисълът е осъществен, очевидно е обаче, че той предхожда с 22 години основаването на Българското книжовно дружество през 1869.

Върши и много друга общественополезна работа. Получава и разпраща книги и учебни помагала, които Училищното настоятелство дарява на различни училища и общини в България, подбира кандидати за Априлови стипендианти, посреща и изпраща гости на Габрово.

Източници

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 474-475