Иван Попвелчев Грудов

ИВАН Попвелчев Грудов (13 август 1827 г., Габрово - 14 февруари 1895 г., Букурещ) е стопански, политически и обществен възрожденски деец.

Ранни години в Габрово

Роден в семейството на поп Велчо Грудов, познат на габровската общественост като дарител и със своето частно училище от началото на ХIХ век.

На елементарно четмо и писмо се научава от своя баща и според възможностите си успява да реализира самостоятелна стопанска дейност. За задоволяване на икономическите си интереси осъществява пътувания до Гюргево, Галац, Букурещ, Цариград.

Началото на обществено-политическата си дейност започва като настоятел в Габрово на българските вестници “Цариградски вестник”, “България”, “Дунавски лебед” и разпространител на съчиненията на Раковски.

Обществено-политическа дейност като емигрант

Ив. Грудов става един от дейните представители на оформилия се около Раковски политически кръг от български емигранти. Участник е в Първата българска легия (1862 г.). Член е на ръководството на “Привременното българско началство”, създадено през пролетта на с. г., като представителен орган, защитаващ интересите на българското освободително дело. Името на Ив. Грудов се свързва с процесите на изграждане и развитие на Тайния централен български комитет (май 1866 г.), на неговия печатен орган в. “Народност”.

Чрез съдействието на Грудов е подпомогната подготовката на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа.

Участник е и в основаната през август 1875 г. организация на умереното революционно течение в българската емиграция – Българското човеколюбиво настоятелство. Заедно с д-р Георги Странски и Иван Кавалджиев участва в споразумението по сформирането и подготовката на Ботевата чета. Заради участието си в изпращането на четата, Грудов е арестуван, но според свидетелството на Кириак Цанков е освободен от затвора чрез посредничеството на руския дипломатически агент в Букурещ Зиновиев.

След Освобождението дейността му е насочена към изясняване на действителните наследници на д-р Н. Василияди и за осуетяване на опитите да се оспори завещанието му. За целта води кореспонденция с габровския кмет Ц. Петков, министъра на просвещението Райчо Каролев и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов.

Дарителска дейност

Най-значима изява на дарителското му дело е завещанието му от 5 май 1891 г., подготвено и оставено на съхранение в Българското дипломатическо агентство в Букурещ. Волята му е да се основе фонд, носещ името му, от “годишния приход” на който “да се купят и печатат полезни промишлени книги, които да се раздават в училищата, като награди” и с надпис “от дохода на Иван Грудов”. От този фонд да се предоставят “50 хил. лв. помощ” за Габровската община, за да се направи градска болница. Въжделението му на “фондатор” е “да се съхрани портрета и името ми вечно”, както и да бъде погребан в Габрово, където да се направи “малък паметник”. Като изпълнители на завещанието той определя Григор Начович и Стефан Стамболов. С дата 11 юли 1891 г. към завещанието е вписано допълнение, според което дарява за българската църква “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ 16 500 лв. с условие половината от стойността им да бъде използвана в срок от 6 години след юридическото му включване в действие.

Източници

Цонева, Даниела. Тайният централен български комитет – в. Народност и участието на габровци в процесите на развитието им. В: Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869 г. С., 2000; Иван Грудов и българската емиграция през втората половина на ХIХ век. В: Българската емиграция през Възраждането. Сливен, 2003, 236 – 244; За съдържанието и реализацията на дарителското завещание на Иван Грудов. В: Българското дарителство. История, съвременност и перспективи. Карлово, 2003, 185 – 193.