Направо към съдържанието

Международен фестивал на комедийния филм

От Gabrovowiki
Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Изображение: Дом на хумора и сатирата
Обща информация
Години на провеждане 1981-1993 г., 7 издания
Място на провеждане Дом на хумора и сатирата
Време на провеждане май-юни, по време на Международното биенале на хумора и сатирата
Вид филмов фестивал
Организатор Дом на хумора и сатирата
Партньори -
Финансова подкрепа -
Уебсайт www.humorhouse.bg
Електронна поща humorhouse@mail.bg
Телефон 066 / 80 72 29066 / 80 72 29

Международният фестивал на комедийния филм се провежда в рамките на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата от 1981 до 1993 г., през май-юни (7 издания).

Концепция

Международният фестивал на комедийния филм (МФКФ) е втората по мащабностмеждународна изява на Дома на хумора и сатирата. Фестивалът е конкурс за най-значимото хумористично или сатирично произведение в областта на кинокомедията.

Основната цел на МФКФ е да стимулирахумора и сатирата в киноизкуството за утвърждаване на хуманизма и нравственотоусъвършенстване на човека под девиза “Светът е оцелял, защото се е смял”.

Предшественици на фестивала

Дни на филмовата комедия (1969 г.)

Представянето на хумора и сатирата чрез филмовото изкуство в Габрово, съвместно с Българска кинематография и Българска национална филмотека, започва с “Дните на филмовата комедия” през 1969 г. и тържествената премиера на филма “Мъже в командировка” в кино “Алеко Константинов”. В плановете за Фестивала на хумора и сатирата – 1971 г. има точка, която казва: “Да се предложи на ДО “Българска кинематография” и Съюза на кинодейците да се организира в Габрово, посредством ДП “Разпространение на филми”, ежегоден фестивал на комедийния филм.”

Панорама на смеха (1973 г.)

През 1973 г. гост на Националния фестивал на хумора и сатирата е делегация от съветски кинодейци (Леонид Гайдай - режисьор, Селезньова и Яковлев –актьори, Катюлачкин – режисьор на популярния анимационен филм “Ну, погоди”.). Филмовата “Панорама на смеха” (1973 г.) включва прожекции в кината “Алеко Константинов” (зали 1 и 2), “Майчина грижа”, “Балкан” (кв. Смирненски), “Кирил и Методий”(кв. Палаузово), “Буря”, както и прожекции на комедийни филми на открито в двора на Априловската гимназия. Прожектира се и сборна програма от сатиричните филмчета “Фокус” (сценарист Радой Ралин), анимационни и филми от архивната класика.

Първи международен преглед на комедийния и анимационния филм (1975 г.)

Първи международен преглед на комедийния и анимационния филм се организира през 1975 г., по време на 10-ия фестивал на хумора и сатирата, с цел “да съдейства за развитието на хумора и сатирата в съвременната кинокомедия и анимация, да стимулира художественото творчество на хумора и сатирата за превръщането им в сила, която утвърждава новото и се бори за нравственото усъвършенстване на човека, за утвърждаване на социалния хуманизъм”. Той се осъществява със съдействието на Комитета за изкуство и култура, Комитета за радио и телевизия, Комитета за отдих и туризъм, СФД в България, ДО “Българска кинематография и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Прегледът има две категории (пълнометражен игрален комедиен филм и анимационен хумористично-сатиричен филм) и отделен регламент, съставен на български, руски, английски, френски и немски езици. Представени са кинокомедии от СССР, Румъния, Полша, Италия, Франция, Чехословакия, ГДР, Югославия и България.

Втори международен преглед на комедийния игрален и хумористичен анимационен филм (1977 г.)

През 1977 г. се организира Втори международен преглед на комедийния игрален и хумористичен анимационен филм на тема “Светът е оцелял, защото се е смял” в 3 секции: официална програма, комедийнателевизионна новела по БТ, из класиката на кинокомедията и анимацията. По времена втория преглед във фоаето на кино “Алеко Константинов” се откривасамостоятелна изложба шаржове на именити майстори на световното кино на Ростислав Бакалов.

Панорама на комедийния филм (1979 г.)

“Панорамата на комедийния филм” (1979) е част от програмата на 12-ия Национален фестивал на хумора и сатирата, одобрена на основание нарешение 190 от 19 февруари 1979 г. на Секретариата на ЦК на БКП и на утвърдения от Председателството на Комитета за култура статут и в съответствие спрепоръките на Тодор Живков от 1975 г. Панорамата включва представителнипродукции от наличните фондове на кинематографиите на СССР, ГДР, ЧССР, Полша,Унгария, Румъния и България, както и срещи с делегатите на творческитеколективи.

Първи фестивал на комедийния и сатиричен филм

Почвата за откриването на Първия фестивал на комедийния и сатириченфилм (така се нарича той до 1985 г. включително) е напълно подготвена. Стартътна първия фестивал дава българският филм Двойникът” с режисьор Николай Волев.Петият международен фестивал на кино и телевизионната комедия (1989) се посвещава на 100-годишнината от рождението на Чарли Чаплин.

Организатори и съорганизатори

Организатори и съорганизатори през годините са Комитет за култура, Комитет зателевизия и радио, ТСО Българска кинематография, Съюза на българските филмови дейци, Българска телевизия, Министерство на културата, науката и просветата,Окръжен съвет за култура – Габрово, Национален филмов център, Общински съвет-Габрово, Кинефикация-Габрово и ДХС.

Два са административните органа на кинофестивала: Организационен комитет и Дирекция на фестивала.

Раздели на фестивалния конкурс

Първото издание на МФКФ (1981) включва раздели І: Игралнии късометражни комедийни и сатирични филми и ІІ: Телевизионни комедийни исатирични филми. През 1983 - 1987 г.разделите са също два: І раздел: филми, произведени от националникинематографии и филмови къщи (а/ пълнометражни игрални б/ среднометражни икъсометражни – филмови новели, документални, анимационни). ІІ раздел:телевизионни филми, произведени или поръчани от телевизионни организации(а/пълнометражни телевизионни игрални филми б/ среднометражни и късометражни телевизионни филми.)

За първи път през 1987 г., освен конкурсната програма, епредложена и информационна програма на комедийни филми, която се прожектира вградските кина и ЕСВТ. Същата година за първи път в историята на кинофестивалачаст от конкурсната програма е показана из окръга. През 1989 г. разделите сенаричат КИНО (а/ игрални филми б/анимационни филми) и ТЕЛЕВИЗИЯ (а/ игралнителевизионни филми б/анимационни филми в/ телевизионни програми до 60 мин.) Разделите на 6-ия МФКФ (1991) са:КОНКУРСЕН (а/ игрални филми б/анимационни филми) и РЕТРОСПЕКТИВЕН.

Последното издание на МФКФ е с раздели КОНКУРСЕН и ИНФОРМАЦИОНЕН, като във всеки раздел могат да участват късометражни (до 60 мин.) и дългометражни филми.

Общи условия за участие

Право на участие има всяка страна, поканена от Дирекцията на фестивала, като предложените филми трябва да бъдат произведени във времето между два фестивала. Всяка страна може да участва с два пълнометражни, два късометражни и два телевизионни комедийни или сатирични филма. Филмите могат да бъдат черно-бели и цветни, на 16 или 35 мм, с оптиченили магнитен запис на звука. Видеокасетисе допускат само за телевизионни филми. До конкурсната програма се допускат ифилми, участвали и на други национални или международни кинофестивали.Официалните езици на фестивала са български, руски, английски и френски до 1987г. От 1989г. работните езици са български, руски и английски. Заявките за участиесе придружават от пълен текст на монтажния или диалог-листа на оригиналния езикс превод на един от официалните езици на фестивала и текст на субтитрите,анотация в превод, творческа биография на сценариста и режисьора и рекламниматериали. Като съорганизатор Комитетът за телевизия и радио запазва правото сида излъчи еднократно безплатно в програмата на БТ участващите телевизионнифилми в продължение на година след закриване на фестивала, заплащайкиавторските права на сценаристите. През 1991г. остава стандарт 35 мм, цветни иличерно-бели филми, КОМОПТ с оптичен запис на звука.
Стремително възходяща е кривата на развитие на фестивала през периода 1981– 1985 г. Следва спад и опозиция отстрана на Съюза на българските филмови дейци и ТСО “Българска кинематография” през1987 г., но последното издание на фестивала през 1993 г. отбелязва новоувеличение на броя на изпратените за участие филмови творби. За участие в 7-теиздания на МФКФ са получени общо 403 филмови комедии от 23 страни.

Селекционна комисия и международно жури

Селекционна комисия определя кои филми се допускат до участие в конкурснатапрограма. Нейният състав се определя от Председателя на Организационниякомитет. Наградите се определят от МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ, като председателят нажурито се посочва от Председателя на Комитета за култура, членовете на журито – от Българска телевизия и Българска кинематография. През 1987 г. Съюзът набългарските филмови дейци за първи път назначава специална комисия за оценка иселекция на изпратените за участие филми. За първи път на 4 МФКФ (1987) има двекомпетентни международни журита за двата раздела и връчване на отделни наградиза всеки раздел. Две международни журита работят и на фестивала през 1989 г.

Председатели на Международното жури

Председатели на Международното жури на МФКФ: Стоян Дуков (1981,1985), Марко Стойчев (1983), Слав Бакалов (кино,1987), Катя Воденичарова(телевизия, 1987), Лиза Матева (телевизия, 1989), Станислав Стратиев (кино,1989), Станислав Стратиев (1991, 1993).

Чуждестранни членове

Чуждестранни членове на Международното жури на МФКФ: Татяна Хлоплянкина(СССР, 1981), Шандор Пал (Унгария, 1981), Чеслав Донжило (Полша, 1981), ЯрославМарушияк (ЧССР, 1981), Лейф Алдал (Швеция, 1981), Костас Стамату (Гърция,1983), Леонид Гайдай (СССР, 1983), Ласло Хорецки (Унгария, 1983), Хелена Кок(Финландия, 1983), Гастон Острат (Франция, 1983), Иржи Елиаш (ЧССР, 1983), АлаСурикова (СССР, 1985), Маргарет Паркър (Великобритания, 1985), Йон Попеску-Гопо(Румъния, 1985), Серджо Микели (Италия, 1987), Геза Бьосьормени (Унгария,1987), Сергей Овчаров (СССР, 1987), Улрих Вебер (Швейцария, 1987), Петер Хоф(ГДР, 1987, 1989), Фреди Седлър (Великобритания, 1989), Фети Даутович(Югославия, 1989), Хуан Диего (Испания, 1989), Аркадий Инин (СССР, 1989),Франко Каули (Италия, 1989). През 1991 и 1993 г. не участват чуждестранничленове в международното жури.

Награди

НАГРАДИТЕ на МФКФ варират според развитието и промените в категориите, но ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЧАРЛИ ЧАПЛИН остава постоянна. Тя се връчва на най-значимия представен комедиен филм и представлява статуетка от бронз, изработена от проф. Георги Чапкънов. От 1983 г. се връчва и парично допълнение към наградата.

Филми, удостоени с ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЧАРЛИ ЧАПЛИН

1981 г. – Наградата не се присъжда 1983 г. – “Боговете трябва да са полудели”, Ботсуана, продуцент Раул Кац 1985 г. – “Тутси”, САЩ, режисьор Сидни Полак 1987 г. – “Празникът на Нептун”, СССР (раздел “Кино”),режисьор Юрий Мамин 1987 г.–“Божествен глас”, Унгария (раздел “Телевизия”), режисьор ШандорБеднай 1989 г. – “Фонтан”, СССР (раздел “Кино”), режисьор Юрий Мамин 1989 г. – “Покушение”, СССР филм на Гостелерадио (раздел “Телевизия”,режисьор Генадий Байсак . Това е и специална награда по случай 100-годишнинатаот рождението на Чарли Чаплин. 1991 г. – “Когато Хари срещна Сали”, САЩ, режисьор Боб Райнър 1993 г. – “Омагьосан ден”, САЩ, режисьор Харолд Реймис

Други награди

Следват различни парични награди, които съответстват на развитието на разделите на конкурса през годините: специална награда на Международното жури(1981), специална награда за детски комедиен и сатиричен филм (1981, 1983, 1987),награда за най-добра режисура (1981, 1983, 1987, 1989), награда за най-добро изпълнение на женска роля (1981, 1983, 1987), награда за най-добро изпълнениена мъжка роля (1981, 1983, 1987), награда на кинокритиката (1981, 1983), награда за пълнометражен игрален филм (1983, 1987, 1993), награда за пълнометражен телевизионен филм (1983, 1987), награда за среднометражен или късометражен филм(1983), награда за среднометражен и късометражен телевизионен филм (1983), зателевизионна програма или филм, награда за най-добър сценарий (1983), специалнанаграда на филм или програма, повлияни от стила на Чарли Чаплин (1989), наградаза анимационен филм (1989, 1991), награда за най-добро актьорско присъствие (1989,1991, 1993) и др.

Тъй като МФКФ е част от Международното биенале на хумора и сатирата визкуствата, организаторите отразяват пълната програма, наградените, резултатите,гостите и интервютата с тях в специално издаван информационен бюлетин набългарски, руски и английски език от Пресцентър на Биеналето. За пълнаинформация относно участващите филмови продукции Фестивалната дирекция на МФКФ отпечатваи каталог на състезаващите се филми на български, руски и английски език.

Съпътстващи изяви

Извънконкурсна програма (1981) : “Българска националнафилмотека гостува с филмите”, Българска телевизия гостува с “Тези луди филми”от Боб Мънхаус и “Българска кинематография гостува с филмите”, Среща-разговормежду участниците във фестивала и кинокритици по проблемите и тенденциите,откроили се в представените филми (1983), Среща-разговор с гостите на фестивалав ЕВСТ в ДХС (1985), срещи на творците с габровската общественост (1985),Кръгла маса с участието на кинодейците по проблемите на хумора и сатирата вкино и телевизионното творчество (1987), Панорама на комедийни филми отБългарската национална филмотека (1987), филмов и телевизионен пазар (1989),творческа дискусия, посветена на живота и творчеството на Чарли Чаплин (1989) идр.

Източници

Дом на хумора и сатирата