Николай Никифоров Априлов
Племенник на Васил Априлов. Просветителят подготвя племенника си за свой наследник, но очакванията на Априлов не се сбъдват.
Биография
Николай Никифоров Априлов (1819, Одеса — 6 ноември 1869, остров Хиос) — племенник на В. Априлов. Син на брат му Никифор Е. Априлов, след чиято смърт Васил Априлов взема при себе си Николай „да се учи, доде порасте“. Желанието му е той да завърши медицина, но когато Николай става на 18 години, майка му го завежда в Цариград, където двамата правят неуспешен опит да се занимават с търговия. През 1843 Ефросиния умира; Николай с помощта на чичо си постъпва в Цариградското медицинско училище като държавен стипендиант. Намеренията си за неговото бъдеще В. Априлов споделя със сестра си Кера Априлова в писмо от 10 април 1846. Той бил готов да издържа братанеца си да специализира две години в Париж, след като след година и половина завърши учението си в Цариград, но по-важно за него е у Николай да се укрепва българско самосъзнание и като единствен продължител на Априловия род по мъжка линия той да не прекъсва усилията за подпомагане на българското просветно дело. „Сега — се казва в писмото, — защото той тегли априловският род и защото обичам да ся продолжава учение помежду нашите и подир нас, намервам за благо да поеме той продолжението в род родов и затова потребно родът ни да е български и при това и учен, дето фамилията на Априловите да е наследствено учена; за сè това децата му тряба да знаят бащиният си език, пък да го знаят, тряба майка им да е българка“ (с. 361). Изразена е надежда, че Николай ще стане известен и ще направи добро „на роднините си в Габрово, както и на другите българе“. Той знаел руски и скоро ще научел български и бил съгласен, като се върне от Париж, да се ожени за българка. И тъй като щял да стане „известен при големците [...] и да ся покачи нависоко“, нужно било „жената му да е образована, то е да знае писмо и книга българска, аритметика, катехизис, география, история и да е малко известна и с гръцкият язик“ (Пак там). Априлов разчита на сестра си да избере в Габрово подходящо момиче, което да се изучи. „Така, любезна сестро — пише накрая Априлов, — помислих за доброто на братанеца ни Николая, за доброто на нас и на нашите соотечественици болгаре; и надевам ся да не съм сторил зле“ (с. 362). В завещанието си Априлов определя Николай да получава в продължение на 15 години лихвите от 15 000 сребърни рубли от капитала му (след това те да останат за Габровското училище), да бъде един от душеприказчиците му и „да ся старае неусипно с пламенно усърдие да ся образоват българете и да ся разпръснат помежду им науките. Той да е длъжен често да посещава габровското учебно заведение и да предлага там удобрения“ (12). В „Допълвание на заветът“ се уточнява, че Николай може да получава лихвите 20 години, ако не по-късно от 3 години от смъртта на чичо си се ожени за българка и ако децата му учат най-напред български, а ако няма деца, да осинови млад габровец. Ако не изпълни тези условия, завещаните му лихви да се дават на Габровското училище.
Очакванията на Априлов не се осъществяват. Племенникът му живее в Цариград, оженва се за погърчена българка (дъщеря на Хаджи Христо Българин — командир на гръцката конница по време на Гръцкото националноосвободително въстание през 1821—1829), след смъртта на Николай Ст. Палаузов се оттегля от задълженията си на душеприказчик, оспорва завещанието на чичо си в полза на Габровското училище и започва съдебен процес за наследяване на цялото му имущество, който продължава 20 години (вж. „Заветът на Василия Евстатиева сина Априлова“). В сметките на Габровското училище са вписани значителни разходи по делата — например за 1861 са посочени 1925 сребърни рубли разноски „в Одеса и в Москва за опровержение на домогателството Николая Априлова“. Известно е, че през 1851 Николай е бил епитроп (настоятел) на българската църква в Цариград заедно с Георги Раковски и Гавриил Муравенов. Не оставя потомство.
Източници
Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 28-29