Преглед на кода на Тодор Анастасов

[[Категория:Габрово]] [[Категория:Възраждане]] [[Категория:Личности от Възраждането]]
style="background:#fe9c1d; cellpadding:5px; text-align:center; width:508px; " | '''Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия", Петрана Колева, 2009 г.''' 
{| align=right
|-
| style="background:#fe9c1d; cellpadding:5px; text-align:center; width:508px; " | '''Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия", Петрана Колева, 2009 г.''' 
|-
| [[Файл:Aprilov.jpg|frame|Васил Априлов. Изображение: Facebook страница [https://www.facebook.com/gabrovoednovreme Габрово - живият град] ]]
|-
| {{Личности | неизв., Габрово | неизв. | учител }}
|-
|  {{Банери}}
|}

== Биография ==

Преподава дълго в Лъчанското училище на I и II отделение и на „приготовителния“ клас и е певец в църквата „Св. Иван Предтеча“; ползва се с авторитет в махалата. Знае старогръцки и еврейски език. Анастасов е единственият опонент на Р. Каролев при окончателното въвеждане на звуковия метод в габровските училища през 1871/1872 учебна година — учели децата „да мучат като крави“ и „да съскат като гъски“. При годишните изпити обаче се убеждава в предимствата на новия начин за ограмотяване и пожелава да бъде наказан за упорството си, като му се намали заплатата. През следващата година става добър „звукар“ и дори един от помощниците на Каролев при обучението на учители, дошли от други селища в Габрово, за да се „преквалифицират“. По време на Априлското въстание (1876) е арестуван и затворен в Търново заедно с голяма част от габровските учители. Анастасов бил голям почитател на науката. Съпругата му Радка била образована, съчинявала и пеела весели песни. Шестте им деца получават висше образование. Синът им Димитър (адвокат по професия) публикува в периодиката хумористични стихотворения и разкази под псевдоним Бел Ами.

== Източници ==

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 21<br />

Каролев, Р. М. Материали за изучване на учебното делов България. Кн. V. История на Габровското училище. С., 1926, с. 136-142