Априлско въстание

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Паметник на войводата Цанко Дюстабанов. Изображение: Facebook страница Габрово - живият град
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Априлско въстание в Габрово

Хроника на събитията от април - юни 1876 г.

28 април – В Габрово се получава известие за избухналото в Панагюрище въстание.

30 април – В местността Михалевото (при Шиваров мост) се взема решение въстанието в Габрово да започне на 1 май, като Соколският манастир се определя за сборно място на четниците. Нощта срещу 1 май 30* души четници напускат града и се събират на с. Бичкиня.

1 май – От Бичкинята, през Етъра, Новата махала, Чарково, Червена локва четата пристига в Габровския манастир. През нощта срещу 2 май щабът на четата обсъжда бъдещите действия.

2 май – Четата, която брои вече 219 души, се разделя на седем подчети, Започва бойният й път. При с. Червен бряг получава първото си бойно кръщение в сражение с турската поща. Вечерта на Моровешките скали полага клетва.

3 май – Гаврил Кръстников донася знамето на четата, ушито от габровката Мария Ив. Ряскова. Дюстабанов разделя четата на две отделения, за да могат да се обхванат повече населени места. Първото отделение достига вечерта до с. Гъбене, а второто – до с. Стоките, Севлиевско.

4 май – Първото отделение се придвижва към с. Батошево (Севлиевско), където се събират четниците от двете отделения. Ново прегрупиране на въстаниците. Г. Бочаров и Гаврил Кръстников остават да организират защитата на Батошево, а Ц. Дюстабанов влиза във въстаналия Кръвеник.

5 – 6 май – В Батошево четата води сражение с башибозуци и черкези, дошли откъм с. Душево (Севлиевско), въстаниците спират влизането на турците в селото. В Кръвеник остават Тотю Иванов и Никола Кавалов, а Цанко Дюстабанов заминава за Ново село.

6 май – Организиране защитата на Ново село - м. Тотина поляна е определена за лагер на въстаниците, правят се укрепления, монахините от Новоселския манастир осигуряват храна. В с. Новата махала пристигат четници от Трявна, водени от Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев, които събират въстаници от близките села и колиби.

8 май – Габровската чета се попълва от дружините на Тотю Иванов и Георги Бочаров, събира се цялата чета в Ново село. Поп Харитон загива при отбраната на Дряновски манастир.

9 май – Сражение при Кръвеник, обсадата е разкъсана, въстаниците започват изтегляне към Балкана. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. По пътя към връх Мара Гидик вечерта стигат м. Мезлич, където нощуват в снега. Четата на Хр. Патрев и Тодор Кирков полагат клетва в с. Новата махала, разпределят се по отделения. След няколкочасови сражения в м. Чокара с редовна турска войска Новомахленската чета е разбита и се пръска на групи.

10 май – Продължава движението на Дюстабановата чета към Марагидик при много лоши атмосферни условия.

11 май – Четниците достигат до м. Рани бунар, където става последното сражение, в което са убити Пенчо Постомпиров, Дончо Фесчията, Колчо Влайков, Никола Фтичев и Досю Димов, Цанко Дюстабанов е ранен. Четата се разпръсква. Фазлъ паша пристига с войска в Габрово за омиротворяване на района. Градът е застрашен от опожаряване. Неговите първи граждани, подкрепени от местния духовен глава – архиерейският наместник свещеник Михаил Маринов, изработват “адрес за сполука” на Фазлъ паша и предприетите от него мерки. Още с предложеният откуп от 25 000 гр. общински пари те спечелват благоразположението му.

13 май - Свещеник Иван поп Петков е арестуван и откаран в Търново, където е изправен пред Извънредния съд. Обвинен е, че е благословил въстаниците.

16 май - Цанко Дюстабанов е заловен в района на к. Бойновци, м. Връбски извор и предаден на турските власти в Габрово.

15 юни - В Търново са обесени Цанко Дюстабанов като водител на чета, свещеник Иван поп Петков и Еким Цанков, председател на габровския революционен комитет.

Източници

Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, дружествена печатница "Заря", 1903, с.113-193; Стефанова, М.-Т. Габровската бунтовническа чета 1 май-11 май 1876 г. - Априлското въстание в първи Търновски революционен окръг 1876. С., Наука и изкуство, 1978, с.120-137.