Васил Априлов

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Васил Априлов. Изображение: Facebook страница Габрово - живият град
Обща информация
Роден 21 юли 1789 г., Габрово
Починал 2 октомври 1847 г., Галац, Румъния
Дейност търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище, пръв български етнограф
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Васил Евстатиев АПРИЛОВ (21 юли 1789 г., Габрово – 2 октомври 1847 г., Галац, Румъния ) е търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище.

Ранни години

Васил Априлов напуска родното Габрово през 1800 г. (или 1799 г. след смъртта на баща си) заедно с по-големия си брат Христо. В Москва, а след 1821 г. в Одеса, братята Никифор, Христо и Васил създават търговска кантора, която се превръща в един от посредниците в търговията между българския и руския пазар. На В. Априлов принадлежи констатацията, че „от всички българи първи габровци откриха връзките с Русия”. Освен Москва и Одеса в живота му се вписват още няколко града – в Брашов (Австро-Унгария) Априлов учи в гимназия, във Виена през 1807-1809 г. следва медицина, а в Цариград престоява през зимата на 1830-1831 г. след конфликт с ефорията в Одеса (гръцкото училищно настоятелство, на което е член).

Първо новобългарско светско училище

Безспорни са приносите на Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов за първоначалното организиране и особено за популяризиране на Габровското взаимно училище. В търсенето на съмишленици относно реализация на идеята за откриване на едно общо светско училище в отечеството Габрово, през лятото на 1832 г. те отправят предложение до габровците братя Мустакови, Иван Бакалооглу и Йонко Килифарев за сътрудничество. “Като знаях, че в Букурещ живеят някои от нашите съотечественици Габровцы, готови на добро дело, ся обърнахме към тях” – пише В. Априлов в своята “Денница”. Инициативата им е приета радушно от Мустакови и Бакалооглу с обещанието “да съдействат с всички сили за основаването и откриването на заведението”, като “пожертват” своите имоти в Габрово. Посвещавайки ги в проекта си за училището, Априлов установява, че такива “намерение, грижа и мисъл” имат и габровци в Букурещ.

Литературно творчество

Отдалечеността от отечеството лишава Априлов от възможността за пряко участие в процесите на културно-общественото му развитие. Но като събирач на български старини (монети, ръкописи, народни песни, обичаи) и основно с книжовните си трудове Априлов изразява своите идеи за съхраняване националната самобитност на българската култура, за просперитет на новобългарската просвета. С тази цел той създава и първото си съчинение „Денница на новобългарското образование” (1841 г.) – първата българска книга, „достигнала до вниманието на голямата руска критика”. Автор е още на „Българските книжници или на кое славянско племе собствено принадлежи Кириловската азбука” (1841 г.), на „Допълнение към книгата „Денница на новобългарското образование“ (1842 г.), „Български грамоти” (1845 г.), включващи документален материал за старата българска история, на „Мисли за сегашното учение” (1847 г.).

Епистоларно наследство

Важен елемент от документалното му наследство са писмата, от които са достигнали до днес една малка част. Събирани са от учителя Цвятко Недев Самарджиев, изпратил своята сбирка в Министерството на народното просвещение, където тя изчезва. През 1940 г. проф. Михаил Арнаудов успява да възстанови 41 Априлови писма благодарение на направени публикации и през 1957 г. обнародва шест от тях. Документалното наследство на Априлов е пръснато в архива на Найден Геров, на Неофит Рилски, в Зографския и Рилския манастир, единадесет писма са открити в руски архиви от Цвета Унджиева. Днес немалка част се съхранява в ръкописната сбирка на БИА при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, ЦДИА – София, в ръкописния отдел на Националната библиотека на Русия в Москва, Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Одеския държавен архив.

Основоположник на българската историография

Априлов може да бъде наречен основоположник на научното направление в зараждащата се българска историография. Сравнително дълъг период трудовете му са единственият източник на историческа информация за тогавашния образован свят. Дълго обаче са подминавани от изследователите интересите му към археологическите паметници – наред с всички заслуги, които той има в развитието на българската култура, те го нареждат сред основоположниците на археологическото дело през възрожденската епоха. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”. В кореспонденцията си с представители на българската възрожденска интелигенция дава указания да издирват „археологически работи”. Още в 30-те години на ХІХ век насочва вниманието на съотечествениците си към старите градища, към епиграфските паметници, към останките от материалната култура, наричайки ги „археологически забележителности”.

Определян е като първи историограф и краевед на Габрово. В писма до сестра си Априлов я моли за издирване на песни, дава й напътствия какви песни да събира – за годеж, за любов, за сватба, да търси като информатори жени и моми и ако са бедни, да им се плати за труда, споделя и идеята си за откриване на училище за момичета.

В. Априлов използва и Неофит Рилски като събирач на старини – с такава цел той му изпраща нарочно писмо с конкретни указания какво, къде и как да търси и събира. Такива поръчения поставя и на пътуващите до Одеса габровци, с които се среща и разговаря пространно. Намерението му да подреди събраното песенно творчество в сборник се потвърждава от открития в архива на Найден Геров подготвен ръкопис. Априлов поставя началото на етнографското проучване на Габрово.

Последни години

Посещава родината си през 1847 г. след 47 години живот в чужбина при пътуването си до минералните бани в Бурса за лекуването си. Инициира създаване на фонд за построяване на нова училищна сграда в родното Габрово. Умира на 2 октомври 1847 г. в Галац. Погребан е в гробището при църквата “Света Параскева”.

Памет за Априлов

Три години след кончината му през 1850 г. по инициатива на душеприказчиците е издигнат надгробен паметник.

По повод 50-годишнината от смъртта на благодетеля (1897 г.) тленните му останки са пренесени в Габрово с организирано голямо тържество. В церемонията участват много граждани, бивши възпитаници и ученици от всички габровски училища, учители, представители на обществени организации, индустриалци, народни депутати, духовници, членове на местната власт. На 3 октомври те са положени в гроб в двора на гимназията.

На 1 ноември 1935 г. е открит паметникът на В. Априлов, дело на инициативен комитет и дарителската дейност на габровци. Автор е скулпторът Кирил Тодоров. Барелефите по пиедестала и фигурата на Априлов са изработени и отлети в Италия. Бронзовата статуя на благодетеля е сред първите монументални паметници в Габрово. Повод за откриването е 100-годишнината на първото новобългарско светско училище.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 142

Априлов, В. Е. Денница на новобългарското образование. Одеса, 1841; Славейков, П. Р. Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866; Шишманов, Ив. Студии из областта на Българското възраждане. Сборник на БАН. Кн. VI. София, 1916; Каролев, Р. Материали за изучаване на учебното дело в България. Кн. 5. История на Габровското училище. София, 1926; Арнаудов, М. Творци на българското възраждане. Т. 2, София, 1964, 22-23; Априлов, В. Е. Съчинения. Съставител Петко Тотев. София, 1968; Арнаудов, М. В. Е. Априлов. Живот и дейност, съвременници (1789 – 1847 г.). С., 1971; Васил Евстатиев Априлов и Възраждането в Габрово. Габрово, изд. Исторически музей, НМО, 1990, 85 с.; Цонева, Д. По въпроса за взаимоотношенията между Васил Априлов – Димитър и Христо Мустакови. – Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сборник от международна научна конференция - септември 2007 г. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008, с.173-189; Цонева, Д., Цонев, М. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 206, 207, 224 – 228.