Васил Левски (гипсов паметник)
 | ||
|
Гипсовият паметник на Васил Левски е дело на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков, които започват работа по него през 1961 г. Паметникът рухва през 2003 г.
Създаване на паметника
Гипсовата статуя на Васил Левски е дело на братята Любен и Кою Янкови и Георги Ташков. Работата започва през 1961 г. и продължава повече от 30 години. Паметникът се намира по пътя към Соколския манастир.Първоначалната идея и на тримата е паметникът да бъде пренесен на поляната край Соколски манастир - „на фона на зеленината, на планината” (Цитатите в статията са по: Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002)
Въпреки трудностите по осигуряване на материали, на средства за закупуването им, те продължават да работят върху изграждането му, защото „Левски не е образ, а принцип”, обяснява настоятелността в работата си Кою Янков.
През 1994 г. е изготвена документация, върху която специализирана комисия от експерти да се произнесе за начина на изпълнението му, преместването му на подходящ терен и изготвянето на план-сметка за необходимите средства. Три години по-късно, по повод 160-годишнината от рождението на Апостола, се констатира липсата на достатъчно средства за каменна статуя, лошото състояние на гипсовия модел, както и необходимостта да се предприемат бързи мерки за укрепването и консервирането му. Обявен е и конкурс за архитектурно оформление на пространството около паметника в квартал Водици, за изпълнение на покривна конструкция и импрегнация. За съхраняването на този паметник сред членовете на комитета се появява и идеята авторите да изработят от дърво негов умален модел. Планирана е и изложба от графични проекти и макети, чрез която да се популяризира тяхното творчество, както и тя да послужи като мотивация за търсенето на дарители, които финансово да подпомогнат от гипсовия модел да се реализира постоянен паметник на Апостола.
Опити за съхраняване на гипсовия паметник
За да бъде съхранена гипсовата фигура, се обединяват усилията на служители от Областната управа, местни бизнесмени, членове на Комитет „Васил Левски” - Габрово. Габровските фирми “Благоустрояване”, “Тодоров и Тодоров”, Проектстрой “Петър Петров”, “Мелиорации” се ангажират с обработката на корозиралите железни арматурни части, полагането на защитни материали (силиконов грунд и боя). Потърсено е становището на доц. д-р Валентин Тодоров, преподавател в катедра “Консервация и реставрация” към Национална художествена академия. На основата на установеното, към лятото на 2001 г., състояние на гипсовата скулптурна фигура, той изразява мнението за необходимостта да се извърши изолация на паметника от влагата и солите чрез бетонова подложка, реконструкция на установените пукнатини и разрушения, структурно укрепване на гипса и повърхностната му защита.
Рухването на паметника
Въпреки усилията всички тези действия да бъдат увенчани с положителни резултати, през пролетта на 2003 г. гипсовият паметник рухва. Дългото разрушително въздействие на атмосферните условия, а също (по данни на очевидци) и действията на недобросъвестни граждани, са причините, след почти 30-годишното си присъствие, този народен символ на паметта за Васил Левски да бъде унищожен.
Авторите за творбата
„Хем да прилича външно по образ, както е по фотографиите му, хем да се донадят някои вътрешни качества... Трябва за подчертаем непоклатимоста му. Левски е непоклатим в своите схващания за България. Това се отразява в неговата стойка, в погледа му, в неговия жест, в движението на раменете му, в начина по който си държи ръцете. Левски е и безстрашен, и много спокоен.” - отбелязва малкият брат Любен относно работата по паметника.
Източници
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, ИК „Колонел”, 2001
Пехливанов, Ил. Габровският Левски. Разказ на братята Кою и Любен Янкови. С., Рекламна агенция Агора, 2002; Отчет 15 години Комитет „Васил Левски” - Габрово. Архив на комитета