Етъра (квартал)

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Архитектурно-етнографски комплекс "Етъра". Изображение: АЕК "Етъра"
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Квартал на Габрово, разположен по поречието на Етърска река. Обявен за квартал през май 1971 г. Известен с архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“.

История

Най-ранните известни писмени документи, в които Етъра се споменава като “Големи колиби” ( Биюк-кьой), е данъчен регистър от 1812 г. През село Етъра преминават два пътя от Габрово за през Балкана – единият в посока Новата махала, а другият към с. Потока. Стари по своя произход, тези пътища имат важно значение за развитието на селището. При движението си към Стара планина по време на Руско-турската война (1810-1812 г.) предните части на руските войски достигат до Етъра. През Етъра преминават и четите на Капитан дядо Никола (1856 г.), на Цанко Дюстабанов (1876 г.), към които се присъединяват и много етърци.

По време на Априлското въстание 1876 г. в Етърската община са опожарени две къщи, една плевня, два дюкяна, убити са седем мъже, ограбени - 28 къщи, 31 семейства. През Освободителната руско-турска война населението помага при пренасянето на ранени руски войници от позициите на Шипка. Етърци помагат и при поправянето на пътя за през Балкана по време на войната. Доброволци в опълченските дружини, формирани в Габровския край, са Илия Велев, Кольо Атанасов, Станьо Димитров Иванов, Петър Георгиев, Стоян Найденов Станев, Пройно Георгиев Пройнов.

Стопанско развитие

Основните поминъци на населението са дърводелството, ножарството, грънчарството, тепавичарството. Етърци си оспорват с паничерци правото за първенството относно появата на стружните. Предимно за задоволяване на местни нужди между другата редовна работа те са и бъчвари. Като дърводелци-чужбинари работят дървени изделия в Анадола в планината Дикмен в околностите на град Ада-Пазар. Освен с производството на ножове, за направата на които се съревновават с новомахленци, важен момент от развитието на железарството по поречието на Етърска река е канджийството – изработването на кании за ножовете.

Култура и образование

Преди Освобождението в общината има пет училища. През 1865 г. е открито училището в с. Етъра. В края на 1947 г. е готова новата модерна сграда на днешното училище, официално открита на 15 септември 1948 г. Началото на промишленото техническо училище по сградостроителство е поставено през 1959 г. в с. Етъра.

Център за културно-просветна дейност е и основаното м. декември 1895 г. етърско читалище.

Църкви и манастири

В Етърската енория се намират две църкви и един манастир. Габровският Соколски манастир е построен през 1833 г. по идея на архимандрит Йосиф. Църквата му “Успение Пресвятие Богородици” е изградена 1834 г. с доброволните помощи и дарения на населението от околните колиби и махали, в т.ч. и етърци. Уста Генчо Кънев, ученик на майстор Кольо Фичето, съгражда през 1867 г. етърската църква “Св. Димитър”.

АЕК „Етъра“

Превърнал се в една от визитките на Габрово, началото на Етнографския музей на открито “Етър” е положено на 24 април 1963 г. по проект и под ръководството на Лазар Донков. Открит е на 7 септември 1964 г.

Източници

Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008
Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, 2001, 48-50.