Иван Колчев Калпазанов

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Иван Колчев Калпазанов. Изображение: Facebook страница Габрово - живият град
Иван Колчев Калпазанов. Изображение: Книга на габровската индустрия, 1934
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg


Иван Колчев КАЛПАЗАНОВ (1835 г., Габрово – 22 юли 1889 г., Габрово) е гайтанджия, търговец, индустриалец, общественик. Създател на първата габровска фабрика.

Началото. Занаятчия през Възраждането

Бащата Колчо Пенчев Калпазанов e по занятие канджия (майстор на ножници за ножове), търгува и с ножарска стока. Умира само на 42-годишна възраст, като оставя жена си Дeша с осем деца. Иван Калпазанов е най-големият от тях. След като изучава шивашкия занаят, Калпазанов използва бащиния си капитал, за да отвори през 1854-1855 г. терзийски дюкян в съдружие с чичовия си син Петко Иванов Калпазанов. Неудовлетворен е от терзийството, което напуска окончателно през 1868 г. За около година и половина се обучава от тогавашния майстор-гайтанджия Станчо Боцито, след което става и самостоятелен производител.

Промяната в посоката на неговото по-нататъшно стопанско израстване е наложена от бързото развитие на гайтанджийството. За да набере повече оборотен капитал за производството си, Калпазанов привлича за съдружник търговеца Иван Парлапанов, който го подпомага със значителна сума пари. През 1862 г. успява да му ги върне и започва да работи напълно самостоятелно. През 1863 г. Калпазанов създава своя „одая” за чаркове на Априловския булевард. Години по-късно обзавежда и ковачница, за да задоволи собствените си нужди от чаркове, като наема един майстор-ковач, надничар и слуга. През 1870 г. строи нова одая за чаркове в близост до първата, в която започват да действат 20 чарка-осмаци и дванадесетаци. Същата година строи и собствена бояджийна.

Първомайстор на гайтанджийския еснаф в Габрово

Като един от най-едрите производители на гайтан и шаяци, през 1871 г. е избран за първомайстор на гайтанджийския еснаф в Габрово. Разширяването на производството му налага използването на нововъведения. През 1872 г. за първи път пуска в движение механизиран дарак за влачене на вълна. Година по-късно сам изобретява и включва в производство механично чепкало „вълче” за предварително разчепкване на вълната. От 1874 г. затваря ковачницата и се отдава само на гайтанджийството.

Освен с производство и продажба на гайтан, се занимава още с търговия на шаеци и пояси.

По броя на работниците (най-малко 16-18 души), както и по режима на използване на техния труд („ранобудност”, „строгост” и „изпълнителност”), предприятието на Ив. Калпазанов носи характеристиките на промишления капитализъм в българските земи преди Освобождението. Той постепенно превръща гайтанджийницата си в текстилна манифактура.

Първата габровска фабрика

През 1881 г. Иван К. Калпазанов заминава за немския град Кемниц, придружен от Васил Карагьозов. Там Калпазанов проучва пазара на текстилни машини и оборудване за предачницата си. Закупува място на завоя на р. Янтра при с. Бичкиня и изгражда през 1881 г. едноетажна фабрична сграда с обща площ от 962 кв. м. Тържеството по освещаване и откриване на фабриката е на 13 и 14 ноември 1882 г. в присъствието на местната власт, еснафа, граждани и близки. Ражда се първата габровска вълненотекстилна фабрика.

След т. нар. „стара фабрика” от 1881-1882 г.,Калпазанов строи още две постройки – през 1887 г. („средна”) и 1888 г. („нова”). Техническите нововъведения впечатляват княз Александър Батенберг, който посещава фабриката през 1884 г. Като доставчик на двореца фабриката получава името „Първа княжеска придворна фабрика“.

Обществена дейност

Освен като търговец и фабрикант, Калпазанов има и активна обществена деятелност. Една от първите му прояви е свързана с борбата за църковна независимост. На 2 юни 1860 г. заедно с Иванчо Димчов са определени за пълномощници на Габровската община, които да участват в акциите на Търновската епархия против гръцкия владика и за припознаване на българската йерархия. През 1873 г. е избран за училищен настоятел на Габровското училище. С идването на руските войски в Габрово е съставен Граждански комитет, в който е избран и Ив. К. Калпазанов. Член е на общинския съвет в Габрово (ноември 1880 - декември 1881 г., април 1884 - юни 1887 г.) при мандата на габровските кметове Цончо Пенчев, Петко Аврамов Гачев и Колчо Басмаджиев. В изборите за III Велико народно събрание (октомври 1886 г. – август 1887 г.) е сред шестимата народни избраници на Габровския регион.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 163
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 236

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 18-19, 36-38; Гатев, Г., Венков, Хр., Минчев, М. Г. История на вълненотекстилната промишленост в Габрово. София, Профиздат, 1982, с. 22, 29, 31-38, 53-54, 66-67; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Първа част. Габрово, Рекламно-издателска къща „Партньор – М”. 2004, с. 117; Колева, Ел., Колева , И. Как Габрово стана Българският Манчестър. – Сп. Минало, бр. 4, 2009, с. 63-72.