Иван Недков
![]() | ||
|
Иван НЕДКОВ (27 октомври 1867 г., с. Писанец, Русенско – 21 юни 1936 г., Габро-во) е учител и индустриалец. Създател на първата железолеярна фабрика в Габрово.
Ранни години
12-годишен напуска родното място по настояване на баща си, който иска да го изучи за черковен певец. В Русе го приютява и му осигурява условия за обучение търговецът Петраки Ганев. През 1886-1892 г. учи и завършва четвъртия випуск на техническото училище при дунавския флот в Русе. По време на практическия му курс работи като машинист и механик на параходите и катерите на Дунавската флотилия.
Още като ученик проектира и създава малка действаща парна машина, участвала на Пловдивското изложение през 1892 г. (получава бронзов медал), а по-късно използвана за учебно пособие в Машинното училище във Варна, в което също учи.
Жени се за Кичка Начева, дъщеря на търновския търговец Симеон Начев. Към края на 1892 г. е назначен за механик във фабрика „Ив. К. Калпазанов”. Специализира технически науки в Кемниц, Германия, работи във фабрика „Ланц и Волф”. След завръщането си в Габрово (1905 г.) по възложение на Министерството на народното просвещение постъпва като преподавател в техническото училище „Д-р Н. Василиади”.
Първата железолеярна фабрика в Габрово
През 1906 г. в сътрудничество с текстилна фабрика „Александър” създава първата машинна железолеярна фабрика в Габрово „Иван Недков и синове”. Създаването й е породено от необходимостта вълненотекстилните фабрики в Габрово да имат ремонтна база за поддържане на машинния им парк. Част от техническото й оборудване е изработено в самата фабрика. Липсата на добре подготвени специалисти го принуждава да потърси и наеме на работа двама майстори германци. В управлението на фабриката участват синовете му Симеон (следвал машинно инженерство в Берлин) и Цветан (завършил технически науки в Мюнхен). Вторият му син Никола учи медицина в Берлин и специализира пластична хирургия. С определение на Русенския апелативен съд от 16 юли 1912 г. командитното дружество е преобразувано в анонимно акционерно дружество „Машинна фабрика и железолеярница „Иван Недков”.
В периода 1912-1936 г. фабриката разширява дейността си, разраства производството и увеличава капитала, който достига над 2 млн. лв. През 1916 г. е мобилизирана и задължена да работи за нуждите на армията. Освен с ремонт и производство на приспособления и части за текстилни машини, фабрика „Ив. Недков” произвежда по поръчка на армията ръчни бомби „одринки”, железни кревати за болниците, войнишки лопати.
Дарителство
След смъртта му е учреден благотворителен фонд „Иван Недков”, който дарява през 1937 г. 5 000 лв. на Механотехническото училище. Съпругата му дарява на Габровското дружество „Червен кръст” 1 500 лв. за поддържането на безплатна ученическа трапезария и народна кухня.
Източници
Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 183
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 277
Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 137; Гатев, Г., Венков, Хр., Минчев, М. История на вълненотекстилната промишленост в Габрово. Со-фия, Профиздат, 1982, с. 71, 119; Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, ИК „Колонел”, 2001, с. 94.