Иван Хаджиберов

Иван ХАДЖИБЕРОВ (декември 1858 г., Габрово - 5 март 1934 г., Габрово) – индустриалец, общественик, дарител. Създател на първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове и на първата българска водноелектрическа централа за индустриални нужди, изцяло изградена с български капитали.

Ранни години

Първороден син на хаджи Беро Иванов и Иванка Димитрова Минчева. Учи в частното училище на Неофит Георгиев Соколски. Още като малък често замества баща си в търговския му дюкян, а през ваканциите придружава кираджиите, които разнасят габровски стоки из Българско. Според спомените му се включва като доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война. 19-годишният младеж е използван като куриер.

Първата електрическа крушка в България

След Освобождението известно време извършва търговия с барут, риба и други хранителни стоки. Включва се в Сръбско-българската война (1885 г.) Жени се за Тодорица Сава Хаджипенчева от Дряново. В 1890 г. заедно с баща си и брат си Димитър строят валцова мелница, а произведеното брашно продават освен в Габрово, Севлиево и Ст. Загора. През 1891 г. пътува до Германия, за да закупи тъкачни станове, и донася динамо с няколко електрически крушки с въгленови жички. Чрез динамо и водната сила на Янтра Хаджиберов светва в старата воденица на баща си първата електрическа крушка в България.

Първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове

През 1892 г. Ив. Хаджиберов в съдружие с Андрей Хр. Момерин строи в м. Репивец, северно от Габрово в близост до бащината си мелница първата в България фабрика за производство на фини вълнени платове. Работи с вносни материали от Англия, Италия и Австрия. Произвежда вълна и конфекция. Именно по негова инициатива в Габрово е внедрено производството на готови дрехи – конфекция. След осем години става едноличен собственик на фабриката. Обзавежда я по английски образец.

Постепенно изкупува съседни имоти, за да създаде паркове, игрища, жилищни помещения (гостни), билярд, зоопарк, занималня за децата на работниците. В празнични дни организира увеселения. В стремежа си да създаде и развива предприятие, конкурентно на европейските, осигурява добро образование на синовете си. Беро завършва химия в Англия, а Сава – финанси в Швейцария. Фабриката се превръща в придворен доставчик и дълго време е единствената специализирана тъкачница в страната.

По време на войните (1912-1913, 1914-1918 г.) се занимава и с търговия на платове и хранителни продукти, доставчик е на българската армия. Арестуван през 1919 г. по обвинение за забогатяване във военновременните условия. Девет месеца престоява в предварителен арест. Обнародваната на 26 юли 1924 г. амнистия отменя углавните решения на Софийския окръжен съд и Ив. Хаджиберов е оправдан. Пожар в началото на 20-те години на ХХ век почти изцяло унищожава фабриката. Благодарение на дългогодишния си майстор Ботю Петков е организиран ремонтът на машините. В съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов създава нова модерна камгарна предачница, възстановява турбините на местната електроцентрала, парната бояджийна и апретурното отделение. От април 1931 г. фабриката е преобразувана в акционерно дружество.

Първата българска ВЕЦ за индустриални цели

Увеличаването на машинния парк на фабриката налага и увеличаване на електромощностите. През 1906 г. Хаджиберов построява в поречието на река Янтра първата в България водноелектрическа централа за индустриални цели – първата у нас и с изцяло български капитали. ВЕЦ-ът на Хаджиберов осветява централната градска част на Габрово и предоставя енергия и за фабриките „Александър” и „Успех”.

Домакин на цар Фердинанд

В дома си посреща различни гости. През септември 1908 г. на път от Търново за София цар Фердинанд получава гостоприемството на Ив. Хаджиберов - непосредствено след обявяването на независимостта на Царство България. В 1910 г. приема в дома си гости от Русия – Ал. Гучков (председател на третата Държавна дума, военен министър в привременното правителство от 1917 г.), лекарите Крамарус и проф. Вл. Бехтеров (невролог).

Обществена и дарителска дейност

Финансов гарант е за построяване на жп линията Царева ливада - Габрово, открита през 1912 г. Дарител за доизграждане училищната сграда в с. Златари. Внася във Фонда за строеж на театрално-библиотечна сграда 5 000 златни лв. В продължение на няколко поредни години е председател на библиотечното настоятелство. Сред основателите на Индустриална банка - Габрово и неин дългогодишен председател. Носител на орден „За граждански заслуги”, I степен.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 211
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 240, 288

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” – Ад, 1934, с. 48; Нанева, Л. Строители на нова България от Габровския край. – Сборник 120 години от освобождението на Габрово. Габрово, изд. Исторически музей – Габрово, 1997, с. 173-174; Ангелова, П. Архивни документи за индустриалеца Иван Хаджиберов. – Сборник 120 години от освобождението на Габрово. Габрово, изд. Исторически музей – Габрово, 1997, с. 211-214; Арменски, Ст. Иван х. Беров 1858-1934. Габрово, издат. „Екс-Прес”, 2008; Петров, Ц. История на електрификацията в Габровския регион 1872-2009. Габрово, ИК „Колонел”, 2009, с. 12-13, 17.