Илия Видинлиев

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Христо Цокев. Дядо Илия Видинлиев на смъртно легло. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, София, 1940

Илия Цонюв ВИДИНЛИЕВ (ок. 90-те години на ХVIII в., с. Парчовци, Габровско – 1 януари 1875 г., Габрово) е виден габровски чорбаджия, търговец, дарител.

Ранни години

Още като юноша напуска родното си село, за да стане чирак в Габрово, където учи папукчийски (обущарски) занаят. В Търново чиракува при търновския търговец Янко челеби. Завърнал се в Габрово, започва търговия с ножарска стока, която разпродава успешно във Видинско, откъдето получава и името Видинлията. Към края на 20-те години на ХIХ в. е наречен и чорбаджи Илия. През 40-те години започва да упражнява и лихварство. В добри връзки и познанства с висши турски чиновници в Русе, Търново, Цариград.

Габровски чорбаджия и първенец

От 1840 до края на 60-те години на ХIХ в. е чорбаджия и първенец, представител на старата партия. Противоборството между „старите” и габровските учители е причина да бъдат арестувани и изпратени в търновския затвор Илия Христович, Сава Сирманов и Игнат Иванов, които година по-късно са изгонени от Габровското училище.

Съмишленик и приятел на Петко Р. Славейков. През 1849 г. в Габрово и Трявна е създаден историко-филологически кръжок, обединил интелигенцията в района – предимно учители. Към края на 1850 г. участниците в кръжока протестират против потушаването на Видинското въстание. Ил. Видинлиев, Петко Р. Славейков и неговите приятели стават инициатори за изпращане на обръщение към Русия чрез посланика В. П. Титов в Цариград. На първо място сред подписалите се под него е името на Илия Видинлиев.

Привлечен е от Г. С. Раковски в организацията „Тайно общество”, създадена в Цариград през 1853 г. с цел приготвяне на народа за въстание. Отделни групи на обществото възникват в селищата от Предбалкана – Търново, Габрово, Елена, Трявна. Габровският първенец става част от формираното в Габрово съзаклятническо ядро.

Дарителство

През 1865 г. издейства разрешително за строежа на църквата „Успение Богородично” в Габрово. Дарител на Рилския манастир – името му е изписано върху една от колоните в църквата на манастира. В Кондиката на Габровския Соколски манастир е записан сред имената на 110 габровци, дарил 1 000 гроша. Той е сред 29 габровци, предоставили парична помощ за българската църква в Цариград, като дарява през 1859 г. 2 000 гроша. След смъртта си завещава на Габровското училище 1 ½ камък от Каменската воденица с годишен приход 5 000 гроша.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 152

Габровският възрожденски чорбаджия Илия Цонев Видинлиев. Сборник. Състав. Ангелов, А. Ил. Габрово, Издат. „Екс-Прес”, 2010.