Илия Видинлиев
Илия Цонюв ВИДИНЛИЕВ (ок. 90-те години на ХVIII в., с. Парчовци, Габровско – 1 януари 1875 г., Габрово) е виден габровски чорбаджия, търговец, дарител.
Ранни години
Още като юноша напуска родното си село, за да стане чирак в Габрово, където учи папукчийски (обущарски) занаят. В Търново чиракува при търновския търговец Янко челеби. Завърнал се в Габрово, започва търговия с ножарска стока, която разпродава успешно във Видинско, откъдето получава и името Видинлията. Към края на 20-те години на ХIХ в. е наречен и чорбаджи Илия. През 40-те години започва да упражнява и лихварство. В добри връзки и познанства с висши турски чиновници в Русе, Търново, Цариград.
Габровски чорбаджия и първенец
От 1840 до края на 60-те години на ХIХ в. е чорбаджия и първенец, представител на старата партия. Противоборството между „старите” и габровските учители е причина да бъдат арестувани и изпратени в търновския затвор Илия Христович, Сава Сирманов и Игнат Иванов, които година по-късно са изгонени от Габровското училище.
Съмишленик и приятел на Петко Р. Славейков. През 1849 г. в Габрово и Трявна е създаден историко-филологически кръжок, обединил интелигенцията в района – предимно учители. Към края на 1850 г. участниците в кръжока протестират против потушаването на Видинското въстание. Ил. Видинлиев, Петко Р. Славейков и неговите приятели стават инициатори за изпращане на обръщение към Русия чрез посланика В. П. Титов в Цариград. На първо място сред подписалите се под него е името на Илия Видинлиев.
Привлечен е от Г. С. Раковски в организацията „Тайно общество”, създадена в Цариград през 1853 г. с цел приготвяне на народа за въстание. Отделни групи на обществото възникват в селищата от Предбалкана – Търново, Габрово, Елена, Трявна. Габровският първенец става част от формираното в Габрово съзаклятническо ядро.
Дарителство
През 1865 г. издейства разрешително за строежа на църквата „Успение Богородично” в Габрово. Дарител на Рилския манастир – името му е изписано върху една от колоните в църквата на манастира. В Кондиката на Габровския Соколски манастир е записан сред имената на 110 габровци, дарил 1 000 гроша. Той е сред 29 габровци, предоставили парична помощ за българската църква в Цариград, като дарява през 1859 г. 2 000 гроша. След смъртта си завещава на Габровското училище 1 ½ камък от Каменската воденица с годишен приход 5 000 гроша.
Източници
Габровският възрожденски чорбаджия Илия Цонев Видинлиев. Сборник. Състав. Ангелов, А. Ил. Габрово, Издат. „Екс-Прес”, 2010.