Илия Кожухаров

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Илия КОЖУХАРОВ (31 октомври 1893 г., Габрово – 12 юни 1994 г., София) е юрист, кмет на Габрово, министър, общественик.

Ранни години

Роден в семейството на свещеник Иван Ил. Кожухаров. Завършва Априловска гимназия. Учи право в Еск ан Прованс, Франция (1912 г.), но завършва право и държавни науки в Софийския университет (1915 г.). Участва в Балканските войни (1912-1913 г.). През Първата световна война е редник от Шуменския батальон (1915-1916 г.). След завършване на военното училище в София е офицерски кандидат във варненската флотилия и поручик-адютант при артилерийската отбрана на флотата. Кандидат-съдия в Търновския окръжен съд, мирови съдия в Берковица и Габрово (1919-1922 г.).

Кмет на Габрово от 1923 до 1936 г.

Като член на Демократическата партия е издигнат за кмет на Габрово (март 1923 - юни 1932, ноември 1934 – януари 1936 г.) По време на неговите шест мандата управление се извършва най-активното строителство и благоустрояване на града след Освобождението. Построени са Втора прогимназия „Неофит Рилски”, сградата на градското общинско управление, съчетано с Халите, мостът „Игото” с паметника на Рачо Ковача, паметникът на В. Априлов, общинската градска баня, общинската кланица, подпорните стени край р. Янтра, поставено е началото на съвременното водоснабдяване на Габрово и т.н. Отбелязан е 100-годишният юбилей на новобългарското образование в България и създаването на първото светско училище – Габровското. След отказа на Популярна банка да отпусне заем на Общината прави личен заем от 50 хил. лв. за закупуване тръби за изграждане на градския водопровод.

От адвокат до министър

Адвокат в Габрово и София (1932-1934, 1939-1941 г.), главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (октомври 1935 – януари 1938 г.). Министър в две български правителства (55 и 56-то) с министър-председател Георги Кьосеиванов – на правосъдието (21 януари – 13 ноември 1938 г.) и министър на търговията, индустрията и труда (14 ноември 1938 – 23 октомври 1939 г.). През 1941 г. за няколко месеца е назначен за управител на Беломорската област.

Години на изпитания

Продължава адвокатската си практика до 1948 г. От 15 декември 1948 до 30 ноември 1949 г. е на работа при скулптора Кирил Тодоров в София. От 1949 до 1951 г. е изселен с цялото си семейство в гр. Левски, а след това изпратен на принудителен лагер в Белене, в който престоява четири години. От 1954 до 1955 г. работи в строителна секция по транспорта в Русе. От 1956 до 1965 г. е управител на синодалната почивна станция „Момин проход”. Общинският съвет го обявява за почетен гражданин на Габрово на 20 юли 1993 г.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 168

Изт.: Нанева, Л. За благото на града – десет години на кметското кресло. – В. Габрово Днес, бр. 56, 20 юли 1993 г., с. 5; Радева, В. На обществената работа се отдавах с удоволствие и увлечение. – В. Демокрация, бр. 271, 19 ноември 1993 г., с. 11; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Габрово. Първа част, Габрово, рекламно-издателска къща „Партньор – М”, 2004, с. 126; Цураков, А. Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1879-2005. София, издат. къща „Петър Берон”, 2005, с. 213-214, 219.