Йосиф Соколски

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Соколски. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Йосиф СОКОЛСКИ, светско име Иван МАРКОВ (ок. 1780, според други източници между 1765 - 1792, Нова махала, Габровско - 30 септември 1879 г., Киев, Русия) – висш български духовник (архимандрит), общественик и дарител, радетел за духовното ограмотяване на българите. Създател на Габровския Соколски манастир.

Ранни години и монашески живот извън Габрово

В продължение на около две години учи четмо и писмо при габровски свещеник. Деветгодишен е изпратен от баща си в Сопот, за да учи занаят при майстор-басмаджия. Замонашен е под името Йосиф на 14 август 1806 г. в Троянския манастир, където е послушник от 1802 г. Вероятно през 1808 г. е ръкоположен в чин йеродякон. В края на 1819 г. Йосиф пристига в Света гора и година след това получава йеромонашески сан. В Хилендарския манастир йеромонах Йосиф преписва „Житие”-то на великомъченик св. Онуфрий Габровски. Когато през май 1820 г. се завръща за кратко в Габрово, той донася преписите на службата и житието на канонизирания за светец габровец. По пътя на духовното му израстване в края на същата или в началото на следващата 1821 г. е удостоен с архимандритско сан. В следващите години е игумен на Тетевенския манастир „Св. Илия” (1820 - началото на 1821 г.), на Гложенския „Св. Великомъченик Георги Победоносец”(1821 - 1822 г.), на Калоферския мъжки манастир „Свето Рождество Богородично” (1826 - 1832 г.).

Соколски и Девически манастир в Габрово

Важен етап в неговата духовна дейност е създаването на двата габровски манастира – Соколския „Св. Успение Богородично” (1833 г.) и Девическия „Благовещение Богородично” (1836 г.), за напредъка на които посвещава близо 30 години от живота си. Тъй като султанското правителство разрешавало само възобновяване на стари манастири, той си служи с хитрост и успява да издейства два фермана (1 август 1833 г. и 15 август 1833 г.) за новооснования Соколски манастир. Същите методи прилага за получаването на ферман и за Девическия манастир (август 1839 г.). Негово дело е и организирането строежа на манастирските църкви и жилищни постройки (килии).

Каноничното право забранява участието на духовни лица в политически акции. Но вярата и чувството за дълг към отечеството са основанията на архимандрит Йосиф да даде благословията си в Соколската Света обител да проведат своите заседания съзаклятниците от Велчовата завера през 1835 г. А в 1856 г. Никола Филиповски (Дядо Никола) нарежда въстаниците от околните габровски села да се съберат в манастира, откъдето изисква и голямо количество хранителни продукти.

Дарителска и просветителска дейност

Й. Соколски съдейства за опазване и развитие на българската духовност като спомоществовател на училищна книжнина. Той предоставя и волна помощ от 500 гроша за българската църква в Цариград. Подкрепя с пари и храна български младежи, издейства им стипендии, съдейства за настаняването им в учебни заведения – сред тях са Тодор Икономов, на когото помага да завърши духовно образование, Райчо Каролев, който през 1863 г. постъпва в Киевската духовна семинария, а след това завършва Духовната академия. Около средата на 30-те години на ХIХ в. създателят на Габровския манастир открива в светата обител килийно училище за подготовка на послушници. Замислено като етап от създаването на духовна семинария, в него е привлечен за учител йеромонах Неофит Хилендарски Бозвели.

Глава на българските униати

През 1860 г. Й.Соколски е спечелен за каузата на униатските дейци, които разчитат на папската намеса за разрешаване на църковния въпрос. С нарочен акт от 18 декември 1860 г. българска делегация от повече от 100 души връчва на апостолическия викарий в Цариград архиепископ Павел Брунони молба за уния, за признаване каноническата власт на папския Рим. В представителството се включват духовници с висок сан, редови духовни лица, светски дейци – мнозина млади и стари интелигенти, търговци и занаятчии, българи от Балкапан хан. Сред тях е и габровецът архимандрит Йосиф Соколски.

В началото на февруари 1861 г. Соколски е избран за глава на униатската българска община. Тържественият обред по ръкополагането на Соколски е извършен лично от папа Пий IХ. Завърнал се в Цариград, новият български архиепископ е утвърден със султански берат. Много скоро уморен и отегчен от бляскавите церемонии, от указаните му почести, Й. Соколски започва открито да изразява своето недоволство от „принуждението” да изповядва католическата вяра. Под влиянието на Петко Р. Славейков, който е натоварен с нарочна мисия от руската дипломация, Соколски напуска Цариград с руски параход към Одеса. Наложено му е да се установи в Киево-Печорската лавра, манастир в околностите на Киев, където живее 18 години до края на живота си.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 197
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 199 и сл.

Темелски, Хр. Архиепископ Йосиф Соколски в лоното на унията. – Българи в Италия и италианци в България. Приноси. София, 1997, с. 284-285, 287-288; Темелски, Хр. Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край Габрово. Библиотека Търновски църкви и манастири. В. Търново, издат. „Фабер”, 2004, с. 15-18, 19 и сл., 48 и сл.; Цонева, Даниела. Габровското духовенство през Възраждането. - Сб. Научни съобщения. Изд. ВТ Св. Митрополия, 2000, с. 220-221; Цонева, Даниела. Йосиф Соколски и униатското движение според българския възрожденски печат. В: Годишник на Регионален исторически музей – Сливен. Том II. Българският периодичен печат през Възраждането. Сливен, издат. къща „ Жажда”, 2011 с. 330.