Капитан дядо Никола

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Капитан Дядо Никола. Изображение: Александър Мартинов, Габрово през Възраждането, 1940
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Капитан дядо Никола (истинско име Никола ФИЛИПОВСКИ) ( ок. 1800 г., Силистра - 2 август 1856 г., к. Дончевци, Тревненско) – поборник, войвода на чета.

Подготовка за въстание

През август 1854 г. Капитан дядо Никола прави първата си обиколка в Габровско, придружен от учителя Кънчо Кесаров. Гръбнакът на съзаклятието са представители на чорбаджийството и учителството – Хр. Дюстабанов, Илия Видинлиев, Ив. К. Калпазанов, Хр. Цвъркалев, Петър Паскалев. След една година е на второ посещение в региона, по време на което се запознава с Иван Чомаков, учител от Новата махала. Той му обещава да привлече новомахленци за предстоящото дело, а ножарите да изработят необходимите саби и ятагани. През юли 1856 г. Н. Филиповски изпраща куриери да проверят готовността на населението.

Четата на Капитан дядо Никола

На 28 юли 1856 г. в гората край Лясковския манастир е сформирана малка чета от 14 души, която поема към Габровския балкан с надеждата към тях да се присъединят още съзаклятници. На следващия ден вечерта четата е вече в Тревненско, а на 31 юли влиза в Новата махала, посрещната с тържество, организирано от Иван Чомаков и ножарите Райко Николов и Кольо Тодоров. Увеличена с десетина новомахленци, четата се разполага в Соколския манастир. Запознати с Възванието на Капитан дядо Никола, габровските чорбаджии отказват да се срещнат с въстаниците, представяйки делото им за провокационно – според някои от тях въстаниците са изпратени от правителството да проверят настроенията на българите.

В късните следобедни часове на 1 август четата се установява в м. Михалевото при моста Шипка (днес Шиваров мост), където се струпват и много габровци, дошли да видят българския войвода. Между десетината заптиета и започналите да се оттеглят към Балкана въстаници започва сражение. Ранени са двама четници и едно заптие, а друго е убито. Капитан дядо Никола успява да се укрие в колиби Дончевци, Тревненско при съзаклятника си Дончо Стоянов - Казака. Тревненци обмислят възможностите за прехвърлянето му във Влашко. Посветеният в съзаклятието тревненски чорбаджия Белчо Цанев, изплашен от евентуални разкрития за участието му, предава войводата. Унесеният в дрямка след няколкодневните преживелици Капитан Никола е застрелян и обезглавен. Погребан е от селяните в градината на Дончо Стоянов, а през 1906 г. с тържествен ритуал тленните му останки са пренесени и препогребани в Трявна.

Памет за войводата

През 1884 г. е открит и осветен паметникът на Капитан Дядо Никола в Габрово при Шиваров мост. Организатори на честването на неговата памет, превърнало се в ежегодно, са габровската община и подофицерското дружество “Капитан дядо Никола”. Признателните габровци изписват на паметника думите “Народному поборнику – Капитану деду Николу”.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 210
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 229

Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и Габровските въстания. Габрово, Държавна печатница „Заря”, 1903, с. 86-99; Тодоров, Д. Капитан дядо Никола.1800-1856. Живот, епоха, дейност. Габрово, Държавна печатница,1986.