Константин Вапцов

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Д-р Константин Вапцов. Изображение: Facebook страница Габрово - живият град
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg


Д-р Константин Вапцов (1880-1951 г.) е габровски лекар и автор на историческите спомени "Габрово след Освобождението", издадени за първи път в поредицата "Габрово - живият град" през 2012 г.

Биография

Константин Вапцов (1880-1951 г.) е роден в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Продължава обучението си в медицинския факултет на Московския университет. Две години е градски лекар в София. Участва в двете Балкански и Първата световна война като военен лекар. След 1918 г. започва работа като градски лекар в Габрово. Вапцов участва активно в обществения живот на родния си град – дълги години е председател на читалище „Априлов-Палаузов” и на габровския „Червен кръст”. Автор е на литературни творби – разкази, стихотворения, романи. Най-вероятно в периода 1947-1951 г. написва спомените си „Габрово след Освобождението”, които са предоставени от дъщеря му Вела Вапцова - Заимова на Държавен архив – Габрово, където се съхраняват и към момента.

Хроника на живота на д-р Константин Вапцов

16 август 1880 г. – роден в Габрово в семейството на Колчо Минчев Вапцов и Велика Кънчева.

1891 г. – постъпва в първи клас на Габровската мъжка гимназия.

12 юни 1898 г. – завършва класическия отдел на Габровската мъжка гимназия.

1898 г. – започва обучението си по медицина в Москва като Аксаковски стипендиант.

1900 г. – умира бащата Колчо Вапцов и семейството остава без достатъчно средства за издръжка.

1902 г. – проявява съпричастност към бунта на руските студенти, насочен против руското самодържавие. К. Вапцов е връзката между заловените и укриващите се в околностите на Москва студенти.

15 октомври 1903 г. – връчено му е свидетелство за завършен медицински факултет на Императорския московски университет.

27 ноември 1903 г. – получава позволително за свободно упражняване на лекарска практика в България. Започва да практикува в Школата за запасни офицери, където отбива и военната си служба.

11 юни 1907 г. – сватба с Пенка Георгиева Абаджиева.

1908 - 1910 г. – специализация в университетските клиники в Москва и Берлин.

1910 - 1912 г. – работи като градски лекар в София.

1912 - 1918 г. – по време на двете Балкански и Първата световна война е военен лекар.

1912 г. – след приключването на първата Балканска война получава предложение да поеме катедрата по акушерство и гинекология към Софийския университет. Поради отказа му по лични причини е назначен за градски лекар в Габрово.

1918 г. – след Първата световна война се установява трайно в Габрово.

1920 г. – издава стихосбирката си „Седянка”.

1920 - 1923 г. – преподавател в Девическата гимназия в Габрово по анатомия и хигиена.

1920 г. – избран за председател на Настоятелството на Дружество Габровска народна библиотека „Априлов-Палаузов” за една година.

20 март 1922 – 13 юли 1924 г. – отново е избиран за председател на читалище „Априлов-Палаузов“.

25 април 1923 г. – ражда се единственото в семейство Вапцови дете – дъщерята Вела.

13 юли 1924 г. – след подаване на оставка е избран за съветник към Нас-тоятелството на читалище „Априлов-Палаузов”.

27 април 1925 г. – преизбран за съветник на читалището.

1 юни – 7 декември 1925 г. – на заседание на Настоятелството на читалище „Априлов-Палаузов” му е възложена длъжността председател, но няколко месеца по-късно отстъпва поста на П. Хр. Груев, дотогавашен съветник. Заема мястото на съветник.

25 април 1926 г. – избран за член на Настоятелството и в продължение на една година е подпредседател на читалище „Априлов-Палаузов“.

19 март 1935 г. – избран за председател на Габровския клон на дружество „Червен кръст”, като заменя Димитър Захариев, дотогавашният ръководител на структурата.

29 март 1936 г. – представлява дружество „Червен кръст” на общото събрание на централата в София.

1936 г. – издава първи брой на Информационен и възпитателен лист за родители „Мижи да те лъжа“.

18 октомври 1937 г. – умира майката Велика Колчева Вапцова, в памет на която предоставя 5 000 лв. за фонд „Издръжка на безплатна ученическа трапезария” към дружество „Червен кръст”.

1938 г. – член на родителско-учителския комитет при Априловска гимназия.

1941 г. – заема се с редакторската работа на в. „Васил Е. Априлов”, орган на родителско-учителското сдружение при Априловската гимназия, издаван до януари 1943 г.

1943 г. – публикува романа „Бодково”.

октомври 1943 г. – след осемгодишно ръководство предава поста председател на дружество „Червен кръст” на учителя Христо С. Цончев.

1944 г. – прекратява активната си лекарска практика поради влошено здравословно състояние.

1947 г. – излизат от печат „Коледни разкази”.

1947-1951 г. – вероятният период, в който написва спомените си „Габрово след Освобождението“

7 юни 1951 г. – умира в София.


Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012