Мария Гаврилова Ганчева

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Мария Гаврилова Ганчева. Изображение: Facebook страница "Габрово - живият град"
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Мария Гаврилова Ганчева (21 май 1836 г., Габрово – 8 февруари 1878 г., Габрово) – една от първите учредителки на габровското женско дружество “Майчина грижа”.

Ранни години

Родена в семейството на поп Велчо Грудов и Стояна Цанева. Братята й Илия, Иван и Стефан Грудови са известни обществени, просветни и стопански дейци. Съпругът й Гаврил Ганчев е търговец, избиран за училищен настоятел през 1864 и 1866 г.

Първата публична изява на Мария Гаврилова е през 1868 г. Заедно с други габровски жени тя става изразител на недоволство, че назначеният околийски управител Халил ефенди пристига в Габрово с жена си, която скоро трябвало да ражда. Момент, който е в противоречие с неписания за чисто българския град закон – “кадъна да не ражда и турчин кон да не язди”. Разрешаването на този въпрос в полза на габровци е първият й успех за “обшествена полза”.

Благотворителна дейност в женското дружество

Нейното трудолюбие, амбиция и преданост за добруването на хората са оценени и тя е избрана за първи председател на създаденото през 1869 г. женско дружество. С дарението си от 208 гроша е вписана под № 14 в Златната книга на дружеството като една от щедрите му дарителки.

По време на Априлското въстание от 1876 г. Мария Гаврилова заедно с други дружествени членки обикалят пострадалите севлиевски села Батошево, Кръвеник и Ново село. Предоставят на населението храна и дрехи, настаняват в Габрово децата-сирачета от Ново село, призовават габровци за събирането на волна помощ за тях.

Година по-късно, когато на 28 юни 1877 г. габровци посрещат първия руски отряд кавалеристи, начело със своята председателка женското дружество раздава на всеки войник по една риза и чифт бельо. По нейна инициатива е формиран доброволчески сестрински отряд в габровската военна болница.

В периода на т.нар.зимно шипченско стоене заминава на позициите при с. Зелено дърво, където раздава на опълченците топли дрехи, храна и подаръци. Умира 42-годишна, заразена от петнист тиф.


Източници

Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С., 1934, с. 323, 326, 391, 414, 419, 426, 433-434, 453, 467, 468, 483, 509, 510. Цонева, Д. Тайният централен български комитет – в. Народност и участието на габровци в процесите на развитието им. В: Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869 г. С., 2000, 120-121.