ОУ "Неофит Рилски"

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Второ основно училище "Неофит Рилски". Изображение: ОУ "Неофит Рилски"
Обща информация
Основаване 1927 г.
Вид Основно училище
Директор Мая Колева
Уебсайт www.neofitrilski.com
Електронна поща ou_neofit.rilski.gb@abv.bg
Телефон 066 / 80 47 92
Адрес ул."Неофит Рилски" 17
Емблема Липсват данни към момента
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Основно училище "Неофит Рилски" в Габрово е наследник на Втора прогимназия.

История

През 1925 година Габровската градска община започва строежа на ново училище в местността "Скокова поляна". С Протокол № 9 от 10.09.1926 г. Училищното настоятелство взема решение новопостроеното училище да носи името Втора прогимназия "Неофит Рилски". Със заповед № 3013 Министерството на народната просвета разрешава откриването на училището, което тържествено отваря врати на 25.09.1927 г.

През учебната 1927/1928 г. прогимназията има 7 паралелки от V до VІІ клас. Първи учители са: Георги Попов, Никола Василев, Георги Станев, Неделчо Бенев, Иванка Кънчева, Вера Сакова, Мария Марокова, Мария Николова – Сярова, Иванка Русева.

За Коледните празници през учебната 1928/1929 г. се провежда концерт съвместно с ученици от Първа прогимназия "Радион Умников". Хоровете на двете училища подготвят коледарски песни и посещават домовете на граждани. През м. юни се урежда изложба-базар с предмети, изработени от самите ученици, като набраните средства се използват за нуждите на училището.

През учебната 1930/1931 г. се открива полудневна детска градина и трапезария, в която бедните ученици се хранят безплатно. Училищният хор и оркестърът от устни хармоники периодично изнасят концерти, като приходите се предоставят за строеж на Девически пансион в града.

На 12 май 1935 г. е осветено знаме с лика на училищния патрон Неофит Рилски, което е подарено на училището от Лазар Попминков.
Със заповед № 247 от 16.04.1936 година на Областната училищна инспекция в гр.Плевен прогимназията е обявена за пълно основно училище с ученици от І до VІІ клас. Сформирана е ученическа духова музика от фанфари с диригент Александър Керков.

От учебната 1939/1940 г. училището има нов директор – Петър Бумов, а ръководството на фанфарната музика се поема от Цонко Нушков.

През учебната 1940/1941 г. в училището се настаняват германски войници. Част от помещенията са превърнати в складове за оръжие, а физкултурният салон – в склад за храни. В училището от учебната 1941/1942 г. е записан да учи в V клас Митко Палаузов – най-малкият участник в Габровско-Севлиевския партизански отряд.

През военните години животът в училището замира. В него са настанени полицейски команди и не се провеждат учебни занятия.

След Втората световна война започва нов етап в историята на училището в съответствие с настъпилите промени в държавното управление. През 1946/1947 г. се създава детска организация “Септемврийче “. Правят първите си стъпки литературен, музикален и физкултурен кръжок. Със средства, дарени от Лазар Попминков, се урежда ученическа читалня с 1145 детски книги. Открита е и трапезария за 130 деца.

През 1948-1955 г. дейността на ДПО "Септемврийче" значително се разраства. В училищната библиотека се провеждат часове по извънкласно четене. Организират се екскурзии и лагери за отдих. Създава се театрална трупа с ръководител Мария Семерджиева. В една от класните стаи е направен кът на Митко Палаузов и в нея учи класът с най-висок успех. През периода се сменят двама нови директори – Стефан Колев и Христо Деянов.

В средата на 1950-те години броят на учениците се увеличава – обособени са 20 паралелки с по 45-47 души. Педагогическият колектив се състои от 23 учители, 2 учители в занималнята и 2 дружинни ръководители. През учебната 1958/1959 г. училището се разширява с 6 класни стаи, занималня, библиотека, детска градина, 2 работилници, 3 кабинета с хранилища.

През учебната 1960/61 г. са разкрити паралелки от І до VІІІ клас. Открита е библиотека с 5486 тома литература и щатен библиотекар. На територията на ДМЗ "Янтра" се сформират пионерски отряди "Млад стругар", "Млад шлосер", "Млад фрезист". През учебната 1963/64 г. е сформиран пионерски хор с ръководител Христо Гоневски.

За първи път официално е отпразнуван патронният празник на училището през учебната 1964/65 г.

Учебната 1967/68 г. е юбилейна - училището чества своята 40-та годишнина. Пуска се в експлоатация парното отопление на сградата. Под ръководството на преподавателя по изобразително изкуство Иван Софрониев 60 рисунки на ученици участват и са наградени в Международни изложби в Япония и Чехия.

През учебната 1972/73 г. се откриват работилници по металообработване, дървообработване, шев и техническо чертане. На Втория републикански фестивал на художествената самодейност пионерският хор получава званието "Отличник". През 1975/76 г. училището изцяло минава на кабинетна система. Оборудват се кабинети по български език, математика, химия, физика, рисуване, биология, музика, география, западни езици.

50-годишнината от откриването на училището се чества тържествено през учебната 1976/77 г. Провеждат се срещи с бивши възпитаници, конкурси за литературни творби и рисунки, спортен празник. Министерството на народната просвета награждава училището с грамота и 5000 лева.

През учебната 1978/79 г. се сформират кръжоци по електротехника и фотодело.

През учебната 1979/80 г. отборът по спортна гимнастика печели призови места на състезания в Полша, Чехословакия, ГДР. Отлично се представят и участниците в международния конкурс за детска рисунка в гр.Шведт – Германия.

През 1980 г. в училището започва обучението на първия випуск шестгодишни деца по програмата на ЕСПУ. През учебната година се провеждат викторина "1300години България" и рецитал "Аз съм българче".

През учебната 1982/83 г. педагогическият колектив работи под надслов "Учение, труд, дръзновение". Провеждат се "Часове по безсмъртие". Богата е изследователската дейност на Клуба за интернационална дружба. Завоюват се първи места в многобоя "Знам и мога", международни състезания по спортна акробатика.
През учебната 1987/88 г. директор на училището става Данаил Данаилов. Призови места печелят Пионерският хор, Клубът за техническо творчество, спортистите.
През учебната 1993/94 г. се сформират паралелки със засилено изучаване на математика и изобразително изкуство. Подменена е парната инсталация и се оборудва видеозала. Тържествено се чества 200-годишнината на Неофит Рилски. През 1998/99 г. директор на училището става Мая Колева.
През учебната 1999/2000 г. се откриват кабинети на УЦ "Академика" и "Интензив". На 10.12.1999 г. тържествено се открива компютърна зала. От 2002/03 г. се формират групи по ЗИП – български език и литература, математика, английски език в първи клас, 14 групи СИП и ХТС "Щурче", група по ЛФК.

Училището днес

Училището разполага с модерна и отлично поддържана материално - техническа база. Обзаведени са 16 класни стаи, съвременен компютърен кабинет, кабинети по биология, химия и физика, музика, изобразително изкуство, труд и техника, фитнес зала, физкултурен салон, библиотека, ученически стол. Обучението в ОУ "Неофит Рилски" е целодневно - от 8.00 до 17 часа.

Източници

www.neofitrilski.com