Продан Тишков-Чардафон

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Продан Тишков - Чардафон. Изображение: Facebook страница Габрово - живият град
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Продан ТИШКОВ (Чардафон) (7 декември 1859 г., Габрово - 22 ноември 1906 г., Габрово) – деец на националноосвободителното движение, общественик и дарител. Участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 г.

Ранни години

Продан Тишков произхожда от фамилия на потомствени бръснари. Вероятният основател на рода е неговият прадядо Тишко, роден ок. 1795 г. и за който се предполага, че е упражнявал занаята на бръснар. Дядото Продан и неговият брат Петър, бащата Тишко и чичовците му Георги и Станчо са също бръснари. Кръщелното му име е Прокопия. Впоследствие приема името на дядо си.

Продан Тишков учи в Габровското взаимно училище. Негови учители са Цвятко Недев Самарджиев и Никола Саранов. Като навършва 14 години, заминава в Румъния на гурбет заедно с други габровци. Поел твърде млад по пътя на емигрантството, той се запознава с идеите на българската възрожденска емиграция.

Продан Тишков и Априлското въстание

Революционният подем и подготовката на ново въстание през пролетта на 1876 г. го връщат в Габрово. По време на събитията през април-май 1876 г. домът му е превърнат в „миниатюрен арсенал”, в отделение за правене на фишеци. С много чувство за хумор той пише за изобретенията и хитростите, с които си служи, за да пренесе успешно фишеци, барут или пушки в различни райони на града или до близки габровски махали. Не сполучва да се впише в редиците на Дюстабановата чета, защото през май 1876 г. е само на 15 и половина години, но взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание като „доверено лице на по-възрастните”.

Изгонване от Габрово

В свободна България, най-вече в Габрово, за Продан Тишков няма достатъчни условия за изява. За габровци и най-вече за консервативно настроените първенци той е порасналото хлапе, все още запазило духа на детските лудории. Като предводител на група немирни момчета, още преди Освобождението започват да го наричат Чардата (от чарда – стадо говеда, което върши пакости, откъдето и да мине).

В габровския околийски съд постъпват жалби против него. В свое заседание на 1 юли 1881 г. съдът взема решение Продан Тишков да бъде изгонен от града – но не само поради буйната му натура, но и поради политически основания. Когато на 7 юни с. г. княз Александър Батенберг е в Габрово, Продан Тишков е начело на габровските либерали, които изразяват своя протест против отмяната на Търновската конституция. Той влиза в непосредствена словесна разпра с него, станала причина принудително да напусне родното място, впускайки се в нови приключения.

Живот в Източна Румелия

След като прехвърля Балкана, Продан Тишков пристига в Пловдив, където със сигурност се случва и запознанството му с летописеца Захари Стоянов. След почти една година без постоянна работа, с помощта на капитан Райчо Николов и майор Данаил Николаев е назначен за сержант-майор от милицията най-напред в Пловдив, а след това в Голямо Конаре. Най-вероятно в Голямо Конаре се установява през есента на 1882 г. Продан Тишков намира вече сформирана чета, която се подготвя да участва в освобождението на Македония. Чардафон успява да превърне необучените младежи в дисциплинирана бойна единица. Името му се свързва и със създаването на местния революционен комитет в Голямо Конаре – поделение на Македонския комитет (впоследствие БТЦРК), олицетворение на народното движение за освобождение на Македония. Голямоконарският комитет започва да събира пушки, патрони, пари, за да подсигури четата.

Прозвището Чардафон

В този период от живота му се ражда и прозвището Чардафон, което напълно приляга на неговия революционен и необуздан дух. През април 1884 г. в Пловдив пристига генерал Август фон Дригалски – поляк по произход, назначен за началник на полицията и жандармерията в Източна Румелия. По примера на неговото име, Продан Тишков прибавя „фон“ като наставка към наложилия се вече прякор Чарда. В немския език „фон“ е предлог, който се поставя пред името и изразява благороден произход.

Участие в Съединението

Продан Тишков се включва в разширеното заседание на БТЦРК, проведено на 3 август 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец), Пловдивско, което утвърждава курса към незабавна подготовка на Съединението. На Чардафон е възложено да обикаля селата под прикритието на амбулантен търговец и да записва въстаници. Под формата на гимнастически дружества той трябва да изгражда местни революционни комитети. На 5 септември 1885 г. сутринта камбаната в Голямо Конаре известява на населението за началото на Съединението. Изпратени са четници в околните села, за да съобщят, че голямоконарци са въстанали. По обяд е осветено знамето, ушито от Недялка Шилева, положена е клетва, текстът на която е съчинен и прочетен от Чардафон. Сутринта на 6 септември при изгрев слънце Захари Стоянов и д-р Георги Странски арестуват губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. На Чардафон е наредено да го откара в Голямо Конаре, където Кръстевич престоява до 9 септември, а след това е изпратен през София за Цариград. Същия ден Чардафон, Недялка Шилева и част от голямоконарската чета посрещат и придружават княз Ал. Батенберг, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя П. Каравелов по пътя от Карлово за Пловдив. Българският княз оценява значението на Чардафон за Съединението и на 10 септември 1885 г. го произвежда в чин подпоручик.

Завръщане в Габрово

След смъртта на Ст. Стамболов, като негов изявен защитник, е уволнен от армията и след почти 12-годишно отсъствие се завръща в Габрово. В Габрово със собствени средства той ежегодно организира възстановки на събитията от април-май 1876 г. Макар че разполага със скромен паричен капитал, предоставя бащината си къща за нуждите на читалището. Сам се включва в подготовката и участва в театрални постановки с историческа тематика. Инициатор и един от организаторите за създаването (ок. 1897-1898 г. според различните източници) на ловно дружество в Габрово, той е избран и за първи негов председател.

Творчество

През 1905 г. издава книгата си „Принос към историята на Габровското въстание в 1876 г.” с цел да допълни написаното от братя Гъбенски през 1903 г. в тяхната книга „Историята на града Габрово и Габровските въстания”. Продан Тишков пише и спомени за Съединението, мотивиран и по настояване на Иван Андонов, секретар на БТЦРК в Пловдив.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 205

Цонева Даниела. Захарий Стоянов за Габрово и габровци. – Захарий Стоянов и нашето време. София, изд. Народно събрание на Република България, 2000, с. 308-309, 312; Априлското въстание в Габровския край по спомени, съхранявани в Исторически музей – Габрово. – Годишник Българско Възраждане. Идеи, личности, събития. Т.4. София, изд. Общобългарски комитет „В. Левски”, 2002, с. 198-204; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Първа част. Габрово, Рекламно-издателска къща „Партньор – М”, 2004, с. 207; Чардафон Велики. Състав. Ан. Ангелов, Г. Танев. Габрово, изд. „Екс-Прес”, 2006; Тишков, Пр. Принос към историята на Габровското въстание 1876 г. Състав. Ан. Илиев, Д. Цонева. Габрово, изд. „Екс-Прес”, 2008.