Христо Бобчев

Христо Рачов БОБЧЕВ (1834 г., с. Стомонеци, Габровско – 1 септември 1911 г., Габрово) е гайтанджия, индустриалец и дарител. Създател на втората габровска фабрика "Александър"

Началото. Занаятчия през Възраждането

12-годишният юноша е заведен от баща си в Габрово, където е настанен за слуга при Георги Хесапчиев с условие да посещава училище. Година по-късно се обучава само на занаят в гайтанджийницата му, като същевременно работи и при други гайтанджии. През 60-те години на ХIХ век е сред чаркчиите в Габрово, които произвеждат гайтани с помощта на един майстор-надничар, с 1-2 калфи и чираци. Като представител на Кирчо махала се подписва под Прошение до Великия везир от 30 декември 1875 г., инициирано от габровски чорбаджии, занаятчии и търговци, чрез което се настоява за самостоятелно просветно, църковно и стопанско развитие на българското общество.

Втората габровска фабрика

Създател на втората габровска текстилна фабрика „Александър I” (1884 г.), която работи с английски машини и камгарни прежди. Основава и развива фабриката в съдружие с братята Стефан, Иван и Цанко П. Хаджистойчеви, Велчо Е. Рашеев, Хр. Гъдев, Ст. П. Недев, Ст. Медарев. За да закупи и снабди фабриката с английски машини, той предприема пътуване до Англия, без да знае чужди езици. Пътува от Габрово през Виена чрез посредничеството на българина Сава Паница. След това продължава към Париж, Лондон и Манчестър, за да се срещне с комисионера Васил М. Вълчев. След 1891 г. се оттегля от управлението, което е поето от сина му Рачо.

В къщата му отсядат и получават гостоприемство княз Александър I Батенберг, княз Фердинанд и граф Игнатиев. На 8 септември 1885 г. на път от Търново за Пловдив, придружен от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя Петко Каравелов, българският княз, който е определен за ръководител на Съединисткото движение, отсяда в Бобчевата къща. На 3 август 1887 г. Габрово е посетено от княз Фердинанд, който също получава приема на габровеца. През 1902 г. в къщата му пренощува и граф Николай П. Игнатиев, преминал през Габрово по повод тържествата за 25-годишнината от Шипченските боеве.

Дарителство

Един от дарителите за строежа на театрално-библиотечната сграда. Дарява средства и за съграждане на чешми в селата Стомонеци, Зелено дърво, Недевци. През 1911 г. предоставя на храм „Успение Богородично” в Габрово комплект свещенически дрехи на стойност 220 лв.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 151
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 237

Литература

Книга на габровската индустрия. София, 1934, с. 39; Цонева, Даниела. Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, ИК „Колонел”, 2001, с. 55; Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Първа част. Габрово, Рекламно-издателска къща „Партньор – М”, 2004, с. 65.