Христо Конкилев

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Христо Конкилев. Изображение: Facebook страница "Габрово - живият град"
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Христо Колчев КОНКИЛЕВ (1847 или 1848 г., Габрово – 1912 г., Габрово) е гайтанджия, участник в националноосвободителното движение, обществен и политически деец, индустриалец.

Ранни години

Остава отрано сирак. Завършва пети клас на Габровското училище и в началото на 70-те години на ХIХ век, подпомогнат от Тотю Станчев, заминава с двама от синовете му за Цариград. Учи една година в Роберт колеж и усвоява добре английски и френски език. Завръща се в Габрово, като първоначално се занимава с просбопиство (пише просби - молби), а малко по-късно отваря своя работилница за гайтани.

През 1870 г. заедно с Н. Саранов, Ив. х. Андреев, Г. Тотев и дякон Вл. Белчев, основава Габровското ученическо дружество, което след прекратяване дейността на местния революционен комитет през 1873 г. се старае да поддържа и разпространява неговите идеи. Със съдействието му е създаден ръкописния вестник "Рак", чието съдържание е насочено срещу "консервативните елементи в Габрово". В началото на 1873 г. се изявява като участник в театралната постановка "Райна княгиня", изигравайки ролята на баба Тула.

Участие в революционния комитет и Априлското въстание

През 1875 г. на среща със Ст. Стамболов в дома му е решено да се възстанови Габровския революционен комитет, във връзка с плановете за повдигане на общобългарско въстание. В състава му са включени още Еким Цанков, Никола Саранов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, Георги Кръстников, Христо Топузанов, Георги Бочаров и Асен Каменов. Активно участва във всички дейности, свързани с подготовката за въстание и е сред главните инициатори за обявяването му в Габровския край на 1 май 1876 г. Включва се в сформираната чета начело с Цанко Дюстабанов. Конкилев е един от подвойводите на четата, също като Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, дядо Михал Гетюв, Данаил Бурмов, Христо Партинков и Никола Кавалов. След потушаването на въстанието заедно с другите оцелели свои другари се отправя към Габрово и известно време се укрива. Впоследствие отпътува към Цариград, откъдето със съдействието на руското консулство заминава за Одеса.

Участие в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

На 1 май 1877 г. постъпва в редиците на ръководената от подполковник Калитин 3-та опълченска дружина. В хода на военните действия взема участие в боевете при Стара Загора. След превземането на града, заедно със своята дружина, вече под ръководството на майор Чиляев, се изтегля на Шипченския проход и защитава левия фланг по време на епичните августовски боеве. Последното голямо сражение, в което участва, е на 28 декември при превземането на укрепения турски лагер при Шипка - Шейново.

Участие в обществения и политически живот след Освобождението

След Освобождението в продължение на няколко години заема отговорни длъжности в габровската управа, включително и тази на околийски началник. Като касиер на габровския комитет "Единство" събира пари, с които е закупено и изпратено оръжие за Източна Румелия. През 1884 г. е избран за депутат в IV обикновено Народно събрание.

През 1886 г. е избран за депутат и квестор в III Велико Народно събрание, свикано във връзка с избора на нов княз. Натрупаният политически и парламентарен опит му помагат и в следващите участия в българския парламент, като член на образуваната през 1895 г. Демократическа партия, в VIII-то и Х-то ОНС. Депутат е още в VI, ХI и ХIV ОНС.

Градоначалник на Габрово

Три пъти заема длъжността кмет на Габрово – през април - август 1884 г., октомври 1894 - ноември 1896 г., октомври 1902 - декември 1905 г. Като градоначалник се сблъсква с административните и финансови проблеми на Габровската община. Поставя за изпълнение един от най-важните благоустройствени въпроси – препавирането на централните градски улици "Опълченска", "Николаевска", "Скобелевска" и "Априловска". Общински съветник от ноември 1880 до април 1884 г.

Индустриална дейност

След Освобождението успява да развие своята гайтанджийница. През 1887 г. заедно с брат си Иван взема участие в английската камгарна предачница на Иван Калпазанов, а в 1901 г. основава заедно с фирмите „Дончо Попов“ и „Генчо Екимов и синове“ събирателно дружество "Троица". През 1908 г. дружеството създава своя тъкачна фабрика, която впоследствие прераства в предачница.

Малко преди смъртта си заедно със своя син Кольо основават собствена фирма „Христо К. Конкилев и Син" за производство на гайтани.

Източници

Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов. София, Фондация за българска литература, 2012, с. 170
Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 263

Книга на габровската индустрия. София, печатница „Книпеграф” АД, 1934, с. 57 – 58; Стефанова, М.-Т. Габровската бунтовническа чета 1 май – 11 май 1876 г. – Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг 1876. София, Наука и изкуство, 1978, с. 119-137; Цонева, Даниела. Габровци - участници в Априлското въстание и Българското опълчение. - Титани на една епоха. Г.Оряховица, Исторически музей – Г. Оряховица, 1996, с. 78 – 79; Нанева, Л. Строители на нова България от Габровския край. – Сборник, Том III. 120 години от освобождението на Габрово. Габрово, изд. Исторически музей – Габрово, 1997, с. 176; Търновски, Д. Габровските градоначалници 1879-1946 г. Габрово, изд. Исторически музей – Габрово, 2005, с. 7-8; Арменски, Ст. Фамилия Конкилеви. Габрово, издат. „Екс-Прес, 2010.