"Болгарска граматика"
| ||||||||
 "Болгарска граматика", Неофит Рилски, 1835 г. Изображение: wikipedia.org | ||||||||
| ||||||||
|
Първата българска граматика, написана от Неофит Рилски и издадена през 1835 г. като един от първите учебници за Габровското Априлово училище.
История
Написана е от Неофит Рилски през 1834 като един от първите учебници за Габровското училище. Пълното й заглавие е: „Болгарска граматика. Сега первосочинена от Неофита п. П. Сущаго из священия обители Рилския, за употребление на славяноболгарските училища, а на свят издана от любородните предстоятели за болгарското просвещение г. братия Мустакови, жители букурещкия, с иждивението на общото новосоставлено в Габрово училище. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835“.
Предистория
В „Болгарска граматика“ е направено първото цялостно подреждане и класифициране на граматическите особености на българския език с оглед на училищните нужди през Възраждането. Опитите да се състави българска граматика, правени преди 1834, са несполучливи. В началото на 20-те години на ХIХ в. такава идея има Иларион Критски; той поканва за автори трима души (имената им не се знаят), но резултати от тази инициатива не са известни. Кратки сведения за българския език въз основа на разложкото наречие дава Вук Караджич през 1822. През 1830 Ю. И. Венелин се запознава в Букурещ с граматиката на Васил Ненович (в ръкопис), която оценява като граматика „не на сегашний болгарский язик, но на церковний“. Неофит Рилски е познавал някои чужди, по същността си църковнославянски, граматики — „Грамматика славянска“ (1619) от Милетий Смотрицки, граматиката на сърбина Аврам Мразович (1794), които вероятно са му послужили за някои теоретични постановки, някои трудове на славистите Й. Добровски и А. Х. Востоков и гръцки граматики, които са го ориентирали методологически, тъй като отразяват борбата за изграждане на новогръцкия език.
Основни характеристики на изданието
„Болгарска граматика“ започва с традиционно посвещение, в което се възхваляват братя Мустакови като организатори на Габровското училище (тогава Неофит няма пряка връзка с Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов и не е осведомен за ролята им в създаването на училището) и се посочва необходимостта да се изучава граматиката на родния език. Учебникът съдържа твърде богат езиков материал от различни диалекти. Включва разделите „За етимологията или художественословието“, „За кратките правилца граматически“, бележки и речник на „речи турски и няколко гречески, които са во употребление на сегашното време в сичката България, изтолкувани по възможност с равнознаменателни славянски или росийски“. Предговорът на Неофит, озаглавен „Филологическо предуведомление“, представлява първата теоретическа студия за характера, функциите и пътищата за изграждане на българския национален книжовен език. Авторът изхожда от постановката, че в българското училище трябва да се усвоява съвременната наука на съвременен български език, на който специално да се създадат и преведат училищни книги, защото „псалтирете и часословите не са школски книги, но церковни и установени са за богомолство в церквите, а не за учение в училищата“. Основната функция на книжовния език е да събуди, съживи и укрепи народното достойнство, гордост и самочувствие. Чрез общия книжовен език народът ще се събуди „от долговременний сон на невежеството“ и ще усвои „истинското просвещение“, чрез него учението ще се разпространи „по скъпото наше отечество“. За да изпълни това предназначение, книжовният език трябва да има граматически правила, които да са задължителни за всички и нарочно да се изучават и усвояват. Той трябва да бъде не само писмен език, но и общ говорим език за образованите българи. Формирането му ще бъде продължително; той трябва да се изгражда върху основата на живия народен език, но да се възползва от богатствата, които му предлага историческата традиция. Неофит няма специална езиковедска подготовка, затова възприема диалектните различия не като естествени, а като поквара, разваляне на първообразния български език в народното произношение и под дълготрайното чуждо езиково влияние. Изучаването на езика обаче му дава основание да мисли, че въпреки покварата природният, истинският, матерният език не е изчезнал, че „той може да се найде [...] без никакъв недостаток по сичката Болгария разпръснат“. Задачата на писателите е да откриват първообразните думи и да ги издигат за книжовна употреба, т.е. книжовният език трябва да събере богатството на всички диалекти. Този демократичен принцип за полидиалектна основа на книжовния език се споделя по-късно от Петър Зографски, Райко Жинзифов и др. и е сърцевината в езиковите възгледи на Любен Каравелов и членовете на Българското книжовно дружество. Един от примерите за голямото внимание, с което Неофит се отнася към говоримия език, е горещо поддържаното му становище, че членните форми трябва да се въведат в книжовния език.
На църковнославянския език (възприеман от него като старобългарски) Неофит отрежда ролята на коректив, арбитър при решаването на спорни въпроси. Според него никой не се съмнява, че свещеният църковнославянски език е български, и българите имат най-голямо право да го използват при устройството на новия си книжовен език. От тази гледна точка за габровския учител не е трудно да установи например, че в книжовния език трябва да се възприемат думи като крак, хляб, риза, обед, аз, человек, ще ходя, а не диалектните им съответствия нога, ляп, кошуля, ручок, я, чиляк, че одим. Въз основа на „славянобългарския“ принцип Неофит предлага за книжовна упот-реба и местоименните форми ме, те, се, ми, ви, мене, тебе, той, това и др. като правилни наследници на старобългарските оригинали, както и правописа и правоговора на думи като месо, пет, плът, бъде вместо мясо, пят, плот, буде. Без колебание той си служи с утвърдилите се по-късно служебни думи от типа на защото, който, когато, какъвто, където, колкото и др., възприема причастните по произход форми като следующ, живущ и цели словообразуващи класове от типа на свидетелство, доказателство, благоразумие, съгласие, умение и др.
Неофит Рилски ратува за чистотата на книжовния език, която свързва с националния му характер. Без да е краен пурист, той е убеден, че в българския език нямат място излишните чуждици, и чрез речника в „Болгарска граматика“ допринася съществено за изграждането на съвременната българска лексика (той предлага например думите залог вместо аманет, напразно вместо апансъс, охота вместо ищах, вина вместо кабахат, улица вместо сокак и други заместници на чужди думи). По въпроса за състава на азбуката той правилно смята, че са необходими толкова букви, колкото са звуковете в езика. Под влияние на Неофитовата граматика редукцията на гласните не се възприема в книжовния език.
Отзиви за граматиката от В. Априлов и Ю. Венелин
Един от първите отзиви за „Болгарска граматика“ се съдържа в писмото до В. Априлов от 9 октомври 1837 на Ю. И. Венелин. Вече подготвил ръкописа на своята „Грамматика нынешнего болгарского наречия“, той споделя, че мнението му за Неофитовата граматика е повече в нейна полза, че тя е „достойна всякого почитания и похвали“, че особено му е харесал нейният увод; критичните му бележки са, че е непълна и като всеки пръв опит има някои недостатъци. В Денница (1841) Априлов посочва различията между своите мнения за новобългарския книжовен език и възгледите и езиковата практика на Неофит. Според него разликите между членната форма и някои местоимения лесно могат да се преодолеят, но съществена грешка на Неофит е, че той е отстъпил от народното произношение и е приел църковнославянския език (старобългарския език в руска редакция — б. м., П.К.) за старобългарски. С присъщата си принципност и в интерес на бъдещата книжовна работа на Неофит Априлов пише: „Колкото и да уважавам тоя духовник, който направи и ще направи много нещо за своите съотечественици, като имам предвид общото благо, аз трябва да изнеса това и да го предупредя по повод на речника, който той издава“ (с. 46). Неофит приема някои бележки, особено на Венелин, и още докато е в Габрово, прави ръкописни добавки към граматиката. В архива му се пази ръкопис със заглавие „Дополнение къ болгарской грамм., изданной Н. П. П. Р. 183—“ (НА БАН, ф. 12, оп. 1, а. е. 12). Идеята му да се отпечата второ допълнено издание на граматиката не се осъществява, но допълнението се преписва и използва от учениците му. Съхранени са печатни екземпляри от „Болгарска граматика“, към които е подвързано ръкописното допълнение. То съдържа няколко части: „За азбуката и за граматиката вообще“, „За разделението на буквите“, „За другите знакове“, „За технологията“ (т.е. за морфологичния разбор — б. м., П.К.; подробни указания как да се извършва, за връзката му с лексикалния и стилистичния разбор). Неофит се опитва да даде определение на граматиката, да разграничи дяловете й, да дефинира понятията буква, сричка, дума, изречение; разглежда въпроси на фонетиката, морфологията (обяснения за съществително и прилагателно, собствено, нарицателно и събирателно име, за степените за сравнение), правописа (към правописните правила в печатното издание са допълнени случаите, в които се пише ь).
Влияние на "Болгарска граматика" върху образователната система
На Габровското училище са подарени 554 екземпляра от „Болгарска граматика“, а авторът получава 387 екземпляра. В писмо до Христо Димитров от 3 юли 1847 Неофит съобщава, че вече няма нито един екземпляр от книгата. Според приходните сметки на Габровското училище от 1837 до 1858 са продадени над 400 екземпляра (на доста училища граматики са изпратени даром). Тя се въвежда като учебник в почти всички новобългарски училища, създавани по образец на Габровското училище. За пръв път по Неофитовия учебник децата започват системно да се запознават с родния си език. Чрез нея българската граматика се утвърждава като един от основните предмети в българските училища, което укрепва националното съзнание у младото поколение. Чрез нея основните езикови принципи на Неофит Рилски влизат в езиковата практика и доказват жизнеността си.
Източници
Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 77-79
М и л е т и ч, Л. Неофит Рилски като филолог. — Учил. преглед, 1906, № 1; Р а д к о в а, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1975, с. 63—66, 149—158, 117; Ж е р е в, Ст. Неофит Рилски — пръв теоретик на българския книжовен език. — Сп БАН, 1981, № 2, с. 52—60; Н е о ф и т Р и л с к и. Болгарска граматика. Фототипно изд. (с предг. от Хр. Първев). С., 1984; П е т к о в а, Л. За ръкописното допълнение на „Болгарска граматика“ от Неофит Рилски. — Библиотекар, 1985, № 3, с. 31—34; Г е о р г и е в а, Е. и Ст. Ж е р е в. Неофит Рилски. — В: История на новобългарския книжовен език. С., 1989, с. 120—130. Конев II, с. 239—245.