Евстатий Априлов

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Обща информация
Роден ок. 1730, вероятно в Новата махала
Починал октомври 1799, Габрово
Дейност търговец
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Евстатий Априлов е баща на известния български просветител и създател на Габровското училище Васил Априлов.

Биография

Евстатий Николов Априлов (Станчо Никифоров Априлов) (около 1730 — октомври 1799, Габрово) — български търговец. Роден вероятно в колиби Нова махала (от 1951 съставна част на с. Априлов, слято през 1971 с Габрово), където са корените на Априловия род. Биографията на Априлов не е документирана, в нея има много неизяснени моменти. Установено е, че се преселва в Габрово, където е известен търговец на желязо и ножове. Смята се, че към края на живота си е бил местен кмет. Освен трима сина — Хр. Е. Априлов, Н. Е. Априлов и Васил Е. Априлов, имал четири дъщери — К. Априлова (омъжена за Цанко Станьов Дюстабанов, баба на войводата Ц. Хр. Дюстабанов), Бона (омъжена за Христо Хаджикънчев Даскалов от Трявна) и още две, чиито имена не са известни. На солидна възраст Априлов се оженил повторно за младо момиче. Има предание, че това става причина за смъртта му — бил убит от свой съперник турчин. Според Сп. Н. Палаузов Априлов станал жертва на разбойници кърджалии (вж. П а л а у з о в, Сп. Априлов, Василий Евстатиевич. — В: Энциклопедический словарь, составленный русскими учеными и литераторами. Т. 5, СПб, 1862,с. 179). В писмо до Ю. И. Венелин от 10 декември 1837 В. Априлов съобщава някои данни за баща си, които като сведения от първа ръка, би трябвало да се приемат за достоверни: „Моят баща, хаджи Стафи Априлов, е бил няколко години чорбаджия в Габрово (и досега една пълноводна чешма се нарича Априловска). След смъртта на майка ми, още в силите си, той отнема от млад габровец 15-годишната му годеница. След като се оженва за нея, след 4 месеца завършва живота си най-трагично. Разяреният съперник го застрелва една нощ, когато отивал на църква с младата си жена“ (Цит. по: Венедиков, Г. К. Три писма на В. Априлов до Ю. Венелин. — В кн. му: Българистични студии. С., 1990, с. 214).

Източници

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 27