Никифор Априлов

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Обща информация
Роден 1778, Габрово
Починал 12 април 1828, Одеса
Дейност търговец
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

По-голям брат на Васил Априлов. Търговец в Москва, Цариград и Одеса.

Биография

Никифор Евстатиев Априлов (Никифор Евстатиевич Априлов) (1778, Габрово — 12 април 1828, Одеса) — български търговец, син на Евстатий Н. Априлов, по-голям брат на Васил Априлов, баща на Николай Н. Априлов. Развива успешна търговска дейност в Москва в съдружие с по-големия си брат Хр. Е. Априлов. В началото на ХIХ в. е един от едрите търговци в Цариград; поддържа връзки с България, включително с родното си място. В тефтера на габровския първенец Христо Рачков и в неговата кореспонденция с Априлов има данни за партньорството между двамата. През 1799 Рачков изпраща на Априлов в Москва 529 оки коприна и 1000 гроша. През 1805, когато Априлов отива в Габрово да уреди сметките си, обменът между него и Рачков възлиза на 42 287 гроша, през 1807 надхвърля 100 000 гроша. През 1808 Никифор се заселва с братята си в Одеса като търговец, регистриран в Магистратурата на гр. Нежин. През 1811 е приет в търговското съсловие на Одеса; в регистъра на „Имената на търговците от Първа гилдия, продаващи в Одеса през 1812 г.“, е записан под № 51. Впоследствие финансовото му състояние се влошава — през 1816 се числи към трета гилдия, а през 1818 моли да го прехвърлят към съсловието на еснафите (занаятчии, дребни търговци и служители). През декември 1827 иска разрешение от одеската управа да придобие винарска изба. По-късно се заселва със семейството си в Цариград. Женен е за гъркиня (Ефросиния), сестра на съпругата на едрия търговец Николай Теодориди (Феодориди), в чиято кантора вероятно В. Априлов работи след пристигането си в Одеса. Има сведения за четири деца на Никифор — Ана, Георгий (вероятно починал в детска възраст), Катерина (починала на една година през 1815) и Николай.

Източници

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 27-28