Априлови стипендианти

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Априловите стипендианти са български младежи, учили с непосредствена материална издръжка или помощ от В. Априлов или със завещани от него средства. В широк смисъл определението Априлови стипендианти се употребява и за българи, получили руски стипендии или подпомагани от частни лица с посредничеството на Априлов.

Идея и реализация

Идеите на Васил Априлов за изграждане на новобългарска образователна система включват и подготовка на учители за новия тип училища. Той пръв инициира и организира обучение на българи в Русия. Първият от тях е Игн. Вербин, учил от 1837 до 1840 със средства на Априлов и Николай Ст. Палаузов в Одеската семинария. През 1840 по почин на Априлов и с помощта на М. С. Воронцов са издействани първите руски държавни стипендии за българи (в Одеската семинария). Априлов поема грижата за подбора и изпращането на български ученици в Одеса, приживе той е и техен настойник. Според завещанието му първоначално 100, а впоследствие 150 и 200 сребърни рубли годишно се предназначават за четиримата юноши, учещи „на царски харч в Одеската семинария“; предвиждат се и първоначално една, след 20 години — три, а след 40 години — шест стипендии за учение на габровци в руски учебни заведения (душеприказчиците ги намаляват на пет поради поскъпването на издръжката); когато Габровското училище стане „заведение на високите науки“, в него „да се содержават на счет на училището не по-много от десет“, а в европейските университети — „два юноши от най-достойните“ (вж. параграф 15, 16, 20, 25, 26).

Списък на Априловите стипендианти

Априловите стипендианти не са напълно уточнени. В „Сметка на душеприкащиките В. Е. Априлова...“ (1867) за периода 1847—1864 освен средствата „за възпитание“ на Тодор Бурмов, Ил. Христович, С. Илиев (Сирманов — б. м., П. К.), Игн. Иванов са отчетени „спомоществования“ за Христо Ганчев, Хр. Даскалов, Стефан Горски, Димитър Тонджоров, Сава Филаретов, Васил Петров, Стефан Сарафски, Момчилов, Димитър Блъсков, Икономов (Чолаков). Ц. Петров цитира имената на Априлови стипендианти в публикуваните списъци на Одеското българско настоятелство; освен Вербин, Бурмов, Христович, Иванов и Сирманов те включват и Д. Чинтулов, Ил. Грудов, Стефан Бочаров, Витан Витанов, Иван Гюзелев, Райчо Каролев (вж. П е т р о в, Ц. Никола Ст. Палаузов. Габрово, 2003, с. 50). Петър Цончев посочва поименно 48 Априлови стипендианти (между тях са Ст. Изворски, Ал. Христов, Ст. Кънев, А. Манолов, Р. Ангелов, П. Цончев, К. Вапцов) и 19 души, които са получили „временни еднократни и многократни помощи“, например Анастас Георгиев, З. Княжески, Христо Тодоров, Й. Ковачев, Димитър Михайловски, Иван Калянджи, българи при лицея и гимназията в Одеса (вж. Цончев II, с. 482—484; посочва се, че има и „много други неизвестни българи“). Издирени в наше време архивни документи показват, че вероятно Априловите стипендианти са повече от известните досега (вж. Л а з а р о в а, В. Дейността на душеприказчиците на Васил Евстатиев Априлов. — В: Васил Априлов и възраждането на Габрово. Габрово, 1990, с. 72—73).

Продължение на традицията

Починът на Априлов да се подпомагат материално и морално млади способни българи в стремежа им към образование се превръща в традиция. С Решение на Бюрото на Министерския съвет № 40 от 1 март 1985 (Държ. вестник, № 20, 12 март 1985, с. 198) от 1 януари 1985 към Софийския университет се учредява една стипендия на името на В. Априлов в размер на 100 лв. месечно. На 23 март 1992 в Държавно-обществената организация „1300 години България“ (днес Национален дарителски фонд „13 века България“) със средства, дарени от възпитаник на Националната Априловска гимназия (НАГ), е създадена фондация „Васил Априлов“ към НАГ; наред с дейността си за развитие на учебната, издателската и културната работа тя учредява стипендиите „Васил Априлов“, „Николай Палаузов“, „Неофит Рилски“ за ученици от ХI клас. Първи са отличени с тях Росица Йотова, Павлина Илиева и Стефан Марчев. До 1997 стипендии получават още 9 ученици.

Източници

Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 35-36