Тодор Бурмов
| ||||||
 Тодор Бурмов.Изображение: Facebook страница Габрово - живият град | ||||||
| ||||||
|
Тодор Бурмов е първият български министър-председател след Освобождението.
Ранни години и образование
Тодор Стоянов Бурмов (2 януари 1834, колиби Нова махала, днес към Габрово — 23 октомври 1906) — български учител, книжовник, общественик, държавник. В спомените си описва с романтично увлечение родното си място в полите на Балкана — лесове покривали надалеч „всичката околна местност“, буйните долища, поточета и рекички били „пълни с раци и риба пъстърва“, майсторите ножари охотно вършели работата си. На четири и половина години Бурмов започва да ходи в селското килийно училище и усвоява четенето и писането, около 1841—1842 учи в Габровското училище при К. Луков, след това — в с. Енина, Казанлъшко, при Неофит Соколски, после е обучаван по църковно пеене по ноти (псалтикия) в родното си място. От 1844 отново е в Габровското училище; в „по-горния клас“ на Хр. Костович се откроява сред другарите си с отличния си успех. На 7 юни 1847 заедно с Ил. Христович е изпратен от Габровската училищна община в Киев (двамата са в първата група от 12 души, учили с руски държавни стипендии, издействани от Хр. Мустаков и други букурещки българи). Получава образование в Подолското уездно духовно училище, в Киевската семинария (1849—1853) и в Киевската духовна академия, която завършва през 1857 с магистърска степен (разработва „курсово разсъждение“ на тема „Начало на християнството, разпространението и утвърждението му между сегашните българи“, което е високо оценено и отпечатано в петербургското академично издание „Христианское чтение“). Като семинарист и студент е и Априлов стипендиант - от 1851 до 1857 получава (според отчета на Априловите душеприказчици) 1131 сребърни рубли от завещаните от Васил Априлов средства. На годишния акт на Духовната академия (1857) произнася от името на съвипускниците си традиционното прощално слово, в което говори за предстоящата в България борба за народна просвета, народна йерархия, против чуждите религиозни пропаганди, против чуждото политическо владичество. Киевският елит е потресен от съдбата на българите „под игото на иноверците“, обрисувана от оратора. В Одеса Бурмов се среща с Н. Хр. Палаузов и Матвей Милованов и въпреки че желае да специализира философия в Германия, добре разбира, че по-важна е учителската работа в България. Душеприказчиците му поръчват да употреби всички възможни, подходящи и убедителни средства, за да въведе ред в училището, да установи единно управление във всички учебни заведения в града и да уеднакви преподаването. Преди да тръгне за родината си, преглежда и описва личната библиотека на Априлов и в Габрово пристига с четири сандъка книги от нея.
Учител в Габровското училище
От 14 октомври 1857 Бурмов е учител в Габровското училище. Той е най-младият, но най-добре подготвеният между колегите си, усвоил е пет чужди езика и е запознат с всички новости в педагогиката. Отначало прави само най-необходимите промени. От по-добрите ученици на Хр. Костович и Н. Попконстантинов съставя „горен клас“, в който преподава нови предмети — логика, физика, геометрия, френски език, новобългарски език (основна дисциплина) с часове за упражнения. Изхвърля пръчката и фалагата и осигурява дисциплина не чрез унизителни наказания, а чрез наставления, съвети и бележки. За отношението му към учениците негов възпитаник пише по-късно до „Цариградски вестник“ (№ 462, 19 декември 1859): „Нашият учител е с нас комахай като ученик в класа по лекото си обнасяне с нас“. В края на учебната година (юни 1858) Бурмов устройва в продължение на четири дена първото „публично изпитание“ в училището. За асистент общината поканва В. Берон от Търново. В дописка в „Цариградски вестник“ (№ 391, 1858) подробно се разказва как в цяло Габрово и в църквите било обявено, че ще има изпит във взаимното училище, как цялото население се стекло в школото и с радост и умиление слушало „дълбоките отговори на малолетните деца“, как родителите, прекъснали преждевременно учението на синовете си, съжалявали и скърбели, как всички канели учителите да посетят домовете им. Игуменът на Габровския манастир благословил учениците, а мюдюринът и военните чиновници раздали на най-добрите от тях награди (книги). Йосиф Соколски дал в манастира великолепно угощение на учителите и в манастирската кондика било записано решение, подкрепено с манастирския печат и с подписите на манастирската управа, това да става всяка година.
След изпита учителите, В. Берон и общинският лекар Вичо Панович обсъждат и приемат изработения от Бурмов учебен план „Нареда на габровските училища“, съобразен с желанието на Априлов за „по-високо учение“ в Габровското училище. В него се предвиждат сроковете за обучение в мъжкото (9 години) и в девическото (6 години) училище, учебните предмети, правилата за организация на учебния процес и обединяване на всички училища в Габрово под общо управление, което в края на всяка година да отчита работата си и училищните сметки. За плана са характерни широкият обхват, светският и модерният характер на учебното съдържание. Чрез него Бурмов развива опита на К. Луков да постави начало на класно училище в Габрово. През 1859 събитие за габровци става и Празникът на Кирил и Методий. Учителят съумява да превърне училищните тържества (изпита, деня на буквите и просветата) в големи общи празници и да буди стремеж и почит към учението и у малки, и у големи.
Борбата между „старите“ и „младите“ (младежта, занаятчиите, търговците, които поддържат Бурмов) се изостря. В цариградски вестници се печатат дописки и от двете страни с взаимни нападки. Чорбаджиите смятат Бурмов за подбудител на броженията на габровци срещу безотчетното управление на общината, училищата и църквите. Неприязненото отношение към него се засилва. Достойното му поведение дразни първенците — как си позволява да се държи не „като слуга и ласкател“, да не поднася „огън на чибуците“ и да си сгръща пред големци ръцете. Доноси и клевети срещу учителя тръгват и към душеприказчиците на Априлов в Одеса. „Старите“ саботират и учебните занятия — не изпълняват задълженията си по поддържане на училището, увещават родителите да спрат учението на децата си, обявяват новите предмети за ненужни и вредни. Бурмов преценява, че е по-добре да се оттегли, и напуска Габрово, но вече с изграден авторитет на пръв решителен реформатор на ГУ. Не е изключено това негово решение да е продиктувано и от потребност да работи на по-широко поприще — вече е започнал да сътрудничи на цариградския печат главно със статии по църковния въпрос. Учителстването си в Габрово Бурмов отразява подробно в спомените си и в своя дневник, воден редовно от 29 април 1858 до 10 февруари 1860. В тях се описват не само всекидневните му занимания и интересни битови детайли, споделят се главно настроения, вълнения, граждански позиции и преценки. Той има съзнание за важната задача на дневника — „да имам по-вярно съждение за самаго себе си и да мога да се поучавам от споменанието на минувшите дни от живота“. В записките на габровския учител се очертава личността на българския възрожденски интелигент, който със себеотрицание и морална сила се бори срещу ретроградността и стъпка по стъпка осъществява обществения и културния преврат в живота на българите.
Живот в Цариград
От февруари 1860 Бурмов е в Цариград. Редактира (1860—1862) сп. „Български книжици“, като същевременно преподава в училището на Българската община в града. От 1863 до 1865 е редактор на в. „Съветник“, през 1865—1866 редактира и издава в. „Время“. Чрез публикации в руския печат („Московские ведомости“, „Вестник Европы“) запознава руската общественост с „българския въпрос“. От 1867 до 1878 е преводач и съветник в Руското посолство. Излага в специална записка, изпратена в руското Министерство на външните работи, желанието на цариградските българи да се открие българска гимназия в града; разработва учебни програми за обучение на южни славяни в Русия. Дейно участва в църковнонационалната борба, секретар е на Българската община в Цариград и член на българо-гръцката комисия по църковния въпрос (1862).
Политическа и държавническа дейност след Освобождението
По време на Руско-турската освободителна война (1877—1878) Бурмов работи в ковчежничеството (финансовия отдел) на Временното руско управление: придружава неговия началник княз В. А. Черкаски при подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878). В освободена България е вицегубернатор на Пловдив, губернатор на София (май—август 1879). До 1884 е деец на умереното крило на Консервативната партия, след което преминава към Либералната партия на Драган Цанков; последователен русофил. От 5 юли до 24 ноември 1879 оглавява първия след Освобождението български министерски кабинет; заема и други министерски постове. Редактира (1879) в. „Витоша“. Народен представител на Габровски окръг (1880), подпредседател на Висшия касационен съд (1881), член на Държавния съвет (1881—1883). След 1886 се занимава с книжовна дейност. Умира във влака на връщане от остров Халки.
Литературна дейност
Бурмов е автор на „Българете и гръцкото високо духовенство“ (1860), „Съвременните наши калугери“ (1867), „Проектът на Вселенската патриаршия за решението на Българскийт въпрос“ (1867), „Българо-гръцката църковна разпря“ (1885, 1902) и др. Посмъртно е издадена книгата му „Спомените ми. Дневник. Автобиография“ (1994, съставителство, предговор и коментар от Р. Радкова). Действителен член на БКД (днес БАН, 1884; дописен член 1885). Псевдоним: Р. Вителов.
Източници
Статията се публикува с незначителни съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 89-92
Б а л а б а н о в, М. Д. Тодор С. Бурмов. С., 1908; К а р о л е в, Р. М. Материали за изучване на учебното дело в България. Кн. V. История на Габровското училище. С., 1926, с. 31—41. М и т е в, К. Из живота и обществената дейност на Тодор Бурмов до Освобождението (1878 г.). — Год. История на образованието в България (Габрово), 4, 1986, с. 207—215; В ъ з в ъ з о в а-К а р а т е о д о р о в а, К. Тодор Бурмов. — В: Учители-будители. Радетели за просвета и книжнина. С., 1986; Р а д к о в а, Р.: 1) За права вяра и духовна свобода. — Бълг. журналист, 1993, № 7, с. 38—39; 2) Руско-турската война 1877—1878 през погледа на Тодор Бурмов. — Военноистор. сборник, 1993, № 4, с. 129—156; 3) Предговор. — В: Б у р м о в, Т. Спомените ми. Дневник. Автобиография. С., 1994, с. 5—10; Строителите на съвременна България. Сб. доклади от научна конференция, посветена на 170 г. от рождението на Т. Бурмов и 125 г. от съставянето на първото българско правителство. Габрово, 25 юни 2004. Габрово, 2006.