Габровци в Букурещ през Възраждането

От Gabrovowiki
Направо към: навигация, търсене
Статията е отпечатана в "Априловски свод", Научноинформационен център "Българска енциклопедия" при БАН, Петрана Колева, 2009 г.
Улица "Габровени" в Букурещ, първата половина на ХХ в. Изображение: reptilianul.blogspot.com, "Габрово - живият град"
Logo gabrovodaily.jpg Logo fbpage.jpg

Габровските търговци в Букурещ през Възраждането имат изключително важна роля за подкрепата на новобългарското образование и създаването на Габровското Априлово училище.

Българската колония в Букурещ през Възраждането

Изселването на българи във Влашко започва още при турското нашествие в България. Притокът към Букурещ се засилва, след като той става столичен град. През втората половина на ХVIII и първите десетилетия на ХIХ в. там се сформира многохилядна българска колония. Според руски статистически данни през 1809 българските емигранти са 7410 души, а през следващите десетилетия в Букурещ и околностите му живеят 17 667 българи. Въпреки неизбежната асимилация по-голямата част запазват българското си народностно съзнание и езика си. Поради добрите материални възможности на българските стопански дейци, наличието на значителна политическа свобода, развитието на обществения живот и културата Букурещ бързо става първостепенно средоточие на българската възрожденска интелигеннция, свързано най-дълго и най-близко с българската културна и политическа история, „огнище на националните пориви на емиграцията“ (Т е о д о р о в-Б а л а н, Ал. Едно свидетелство за Раковски и за Букурещ. — Българска сбирка, 1906, № 7, с. 491). Там е седалището на редица български обществено-политически и културни организации (включително и на Българския революционен централен комитет), там работят идеолози и водачи на националноосвободителното движение, публицисти и писатели от величината на Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. „Сякаш цяла литературна България — пише Петър Динеков — е живяла, учила се, работила и шетала из Букурещ — от Софроний Врачански до Иван Вазов. Няма друг град през епохата на Българското възраждане, който да е събрал цвета на българската литература, журналистика, наука и политика. Букурещ може би има само един съперник — Цариград“ (Д и н е к о в, П. Литература и култура. С., 1982, с.167). Според румънския изследовател А. Константинеску почти всяка стара улица в Букурещ е свързана с живота и дейността на именити българи. В Княжеската (Бейската) академия в Букурещ, разсадник на идеите на гръцките просветители, в края на ХVIII и първите две десетилетия на ХIХ в. учат около 30—35 българи. Между тях са братята Атанас, Петър и Стефан Богориди, Хр. Павлович, Ем. Васкидович, Христо Мустаков, Васил Ненович, Христофор Хаджииванов, Михаил и Симеон Христови (Христиди), Андон Хаджикринчев, Васил Великов (Турко Василаки), П. Берон, Р. Попович, Н. Пиколо и др. (Ат. Богориди и Пиколо остават като преподаватели в нея). В Букурещ учи „гръцка книга“ бъдещият летописец на Трявна поп Йовчо Попниколов, получава образование габровецът Кънчо Генчев Сахатчиев, станал през 1832 първият епитроп (настоятел) на Габровското училище. След 1821 Княжеската академия е преустроена в национален лицей „Св. Сава“; в него и в други букурещки училища усвояват бел-ланкастерския метод българските учители Н. Тонджаров, Аверкий Попстоянов и др. В началото на 30-те години в Букурещ учат Д. Мутев, Георги Атанасович, Ангелаки Савич и др. В Букурещ протича последното десетилетие (1802—1813) от творческата и обществената работа на Софроний Врачански, през 30-те години основни фигури в българската книжнина са Васил Ненович, П. Сапунов, М. Кифалов, Ив. Селимински, Ан. Кипиловски, Г. Пешаков.

Габровската колония в Букурещ през Възраждането

Големи заслуги за българското просветно дело и специално за Габровското училище имат букурещките преселници от Габрово. В Денница (1841) Васил Априлов посочва, че след Кючуккайнарджийския мир (1774) габровци започнали да продават в Букурещ коприна, която се произвеждала „в самото Габрово и в околните селища“ (с. 97). Когато в Букурещ се продавало на търг мястото на изгорелия стар княжески дворец (Куртя веке), Мустакови, Килифарови, Т. Йовчев и други габровци, установени в града, го купили, разделили го по жребий, оставили по средата място за улица и го застроили с къщи и дюкяни. „Днес те получават — пише Априлов — големи доходи от това място“ (Пак там). С Габрово и други български селища се поддържат постоянни контакти. Габровският едър търговец хаджи Христо Рачков например през 1800 праща в Букурещ човек „при хаджи Велчо и хаджи Иванчо Мустакови да ги пита да събира ли за тях коприна и колко“ (Цончев I, с. 446); само през 1801 той изпраща в Букурещ коприна за 11 231 гроша, която оставя у Йовчев. Търговският му асортимент включва и кожи, тютюн и други стоки. През второто десетилетие на ХIХ в. в старата търговска част на Букурещ е построен ханът „Габровени“, станал място за срещи на букурещките българи и сънародниците им от България. И до днес в тази част на Букурещ има улица „Габровени“. През първата половина на ХIХ в. особено се издигат братя Мустакови (имат фабрика за тестени изделия, дюкяни, хан, арендуват мошии), Йовчев, Иван Бакалоглу, Й. Килифаров, К. Христов, М. Николау, Евстати Пенкович и др.

Заслуги на букурещките габровци за Габровското училище

Преди създаването на училището

След като решават да основат училище в родното си място, Априлов и Николай Ст. Палаузов потърсват подкрепа най-напред от габровците в Букурещ. „Като знаехме, че в Букурещ живеят някои наши съотечественици габровци, готови да извършат добро дело — свидетелства Априлов, — ние се обърнахме към тях. Такива бяха господата Йовчов, Килифаров, братя Мустакови и Бакалоглу“ (с. 42). В писмо до Габровската община от 16 август 1833 Априлов и Палаузов съобщават, че от отговора на Мустакови, Бакалоглу и Неделкович научили „с голяма радост, какво и те имали това намерение, тая грижа и тая мисъл [...]“ (с. 232). Повечето от букурещките габровци подпомагат начинанието материално — главно с дарения на имоти в Габрово и Букурещ (първите дарители са Йовчев, Килифаров, Бакалоглу).

Ролята на братя Мустакови

От писмото личи, че одеските благодетели разчитат най-много на Мустакови — те са изпълнители на завещанието на Йовчев, на тях са изпратени Кондиката на Габровското училище, за да бъдат записани в нея „спомоществата“ от Букурещ, ръководство по взаимоучителния метод и други „нужни книги“, които да бъдат преведени за Габровското училище. Те заедно с Бакалоглу са букурещки директори на Габровското училище. Мустакови намират първия учител за Габровското училище — Неофит Рилски, и осигуряват одобряването му от търновския митрополит Иларион Критски и подготовката му във влашката столица „за сметка на събраните пари за училището в Букурещ“ (с. 43). Мустакови напълно споделят възгледите на Априлов за обучение на български език по бел-ланкастерския метод и организират отпечатването на първите учебници за Габровското училище, а чрез него и за откриващите се след това взаимни училища — взаимоучителните таблици, Неофитовата "Болгарска граматика", катехизис, по-късно и съставеното от К. Мустаков „Чистописание“ (1861). След откриването на Габровското училище (2/14 януари 1835) в редовна кореспонденция с Неофит те поставят и обсъждат с него редица въпроси по организацията на училищната работа, снабдяването с учебни пособия, метода на преподаване, грижат се за редовно изплащане на възнаграждението му, за пристрояване на още една училищна стая, препоръчват дори как да протече годишният изпит, как да се надпишат книгите за награди на учениците и т.н. Работата им за Габровското училище продължава и след като Неофит напуска Габрово. В училищната летописна книга например на 2 юли 1839 е отбелязано: „Цвятко Недюв доде из Букурещ, изпроводен от бр. Мустакови до тукашните попечители и епитропи школски, да влези при уч. Калист взаимоучител“ (Цит. по: Н. Жечев, 1991, с. 195). Приносът на Мустакови за началото на новобългарската просвета е изтъкван многократно от Априлов и от други възрожденци. Според Селимински те до края на живота си остават посветени с душа и сърце в служба на отечеството си, а основаното и с техните усилия първо на роден език училище „събудило у народа благи надежди“. Колко високо букурещките българи оценяват Габровското училище като образец на новобългарско светско учебно заведение личи и от думите на Кипиловски в негово писмо от 21 април 1836 до Р. Попович: „Колко желаят (сънародниците му — б. а.), ако ваша мъдра ученост бихте имали добрата воля при удобен случай да отидете в Габрово, да се срещнете с тамошни учител господин Неофит и като прекарате там до две седмици, да научите от него взаимоучителния метод на нашия език и после да въведете тоя метод във вашето училище“ (С н е г а р о в, Ив. Принос към биографията на Неофит Рилски. С., 1951, с.65).

Подкрепата за Габровското училище след откриването му

Букурещките габровци подкрепят габровските училища през целия период на Възраждането. В началото на 50-те г. на ХIХ в. Габровската община изпада в икономически затруднения. С писмо от 3 ноември 1852 се обръща към Петко Хаджиманафов в Букурещ, за да разбере какво е положението с наемите от имотите, завещани на Габровското училище, с които евентуално да се изплатят възнагражденията на учителите. Училищното настоятелство поръчва на Георги Василопулов да благодари на Васил Георгиев за изпратените на Габровското училище 10 жълтици. Петър Иванов му завещава къщата си и парична сума (1851), Петър Хаджидечев дава 2000 гроша (50-те години), П. Вражилов завещава къщата си в Букурещ (1852), С. Пенев — къща с дюкяни (1863), Мих. Килифаров — 2000 австрийски жълтици (1868). Традицията продължава и след Освобождението (1878) (вж. Никола Василиади). Училищното настоятелство моли за уреждане на доходите в Букурещ най-често Хр. Георгиев; през 1866—1867 му изпраща отчет за състоянието на Габровското училище, в писмо от 15 ноември 1871 му благодари за услугите му, а след смъртта му (1872) намира съдействие от страна на Евлоги Георгиев. Средствата от Букурещ имат немалко значение за нормалното функциониране на габровските училища. В продължение на повече от 30 години настоятел на габровските училищни имоти в Букурещ е П. Кутев. При опита да се състави настоятелство, което да осигурява редовното получаване на приходите от Букурещ, одеските попечители (Н. Хр. Палаузов, В. Рашеев и др.) изпращат през 1872 като свой представител в Букурещ габровския общественик Теофил Хаджигеоргиев Пашов.

Източници

Статията "Габровци в Букурещ през Възраждането" е част от статията "Букурещ", която се публикува със съкращения от оригиналния източник: Априловски свод. Съст. Петрана Колева. София, Научноинформационен център "Българска енциклопедия", 2009, с. 86-89

Д р а г о в а, Н. Културните центрове на българите през ХVIII и началото на ХIХ в. — В: Балкански културни взаимоотношения. С., 1980; С ю п ю р, Ел. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през ХIХ век. С., 1982; Ж е ч е в, Н. Букурещ — културно средище на българите през Възраждането. С., 1991, с. 12—32, 122—132, 190—241.